Доколко наистина са опасни генномодифицираните продукти, разказва генетикът Руслана Радчук.
– Могат ли гените на генномодифицираните растения да се интегрират в човешката ДНК?
– Известни са само няколко случая на хоризонтален пренос (тоест не от родител към потомък, а от вид към вид) на гени от растения към растения, а предаването и интегрирането на ДНК от растения към животни не е наблюдавано нито веднъж.
– Това е добре, но експеримент би бил къде по-убедителен...
– Учените са проследили съдбата на растителната ДНК в храносмилателния тракт на опитни животни и са открили нейни фрагменти в различни органи. Възниква закономерният въпрос: колко бързо чуждата ДНК попада в органите, не може ли да попадне и в половите клетки и в плода, а значи – да се предаде на потомството?
Но следващи изследвания показаха, че чуждата ДНК не прониква през плацентата и не се интегрира в гените на плода, дори ако я въведат непосредствено в кръвта на бременна самка. Строго казано, чак след тези експерименти стана ясно, че може без опасения да се яде всяка храна. Гените на обикновения картоф могат да се интегрират в генома на човека със същата вероятност, както и на генномодифицираните.
– Противниците на ГМО обичат да казват, че ДНК на такъв организъм е изменена изкуствено, значи свойствата му се отличават от тези на „обикновения".
– От гледна точка на генетиката съвременната селскостопанска пшеница или царевица са чудовища, недостижими върхове за биотехнологичната инженерна мисъл. В тях са смесени толкова различни геноми, те са подправени с алергени и активни мутагени.
А и външно тези създания се отличават от дивите си предци преди всичко с гигантския си размер. И тези растения са дело на ръцете на древния човек, който не е знаел що е то ДНК. В сравнение с тях ГМО са като батерия редом до атомна електроцентрала. И при това ние сериозно обсъждаме риска за изтичане на алкали.
– Кое е по-опасно за човека – ГМО, пестицидите или хербицидите?
– Повечето пестициди са опасни за човешкото здраве, а при култивирането на ГМО не е необходимо толкова много. В пресата е разпространено мнението, че ГМО специално се конструират да са устойчиви към хербициди, а това означава, че се обработват много по-често и повече.
Това не е истина. Нивите с трансгенни растения се поливат с хербициди не повече от обикновените. В същото време традиционно култивираната соя или житни растения често се обработват с хербициди дефолианти (те унищожават листата) преди събиране.
– Защо днес на пазара има малко генномодифицирани растения? Къде има задръжка?
– Най-големият проблем за насърчаването на генномодифицираните растения са много скъпите и неоправдано регулирани допуски. Вторият момент – потенциално конкурентоспособните растения са още малко. И накрая, третото важно препятствие, е потребителското неприемане.
В резултат на пазара сега има малък асортимент трансгенни растения. И разбира се, това далеч не са „пластмасовите" домати или лъскавите ябълки от супермаркета.