Астероидът Харикло, наречен в чест на жената на кентавъра Хирон, смятан за най-големия астероид кентавър в Слънчевата система, има... пръстени.

Тази доста странна особеност е способна да промени нашите представи за живота на астероидите.

Кентаври се наричат малки тела във външните области на Слънчевата система с неустойчиви орбити, пресичащи орбитите на планетите гиганти, които не попадат нито в списъка на Главния астероиден пояс, нито сред обектите от пояса на Кайпер.

Техните орбити често се менят, а числеността им е много малка, което ги откроява на фона на останалите. Освен това, подобно на митичните кентаври, които съчетавали признаци на хора и коне, тези астероиди притежават характеристики на комети и на астероиди.

Харикло очевидно по-скоро е астероид, тъй като той няма признаци на комета от рода на опашка или значителен облак съпровождащ прах.

Достоверно открити в Слънчевата система пръстени във видимия диапазон са известни само около планетите гиганти – Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун. Пръстени около толкова малък обект никой никога не е забелязвал, пък и дори теоретично никой не очаквал такъв – гравитацията на тяло с диаметър 250 км, каквото е Харикло, не му позволява да има пръстени, тъй като астероидът бързо и безвъзвратно ще ги загуби почти веднага след придобиването им.

„Ние не сме търсили пръстени специално и дори не сме мислили, че толкова малко тяло като Харикло може да ги притежава. Затова откритието – както и невероятното количество детайли, които видяхме в тази система – беше гръм от ясно небе", възкликва Фелипе Брага-Рибас от Националната обсерватория на Рио де Жанейро (Бразилия), ръководител на групата, открила пръстените.

Откритието станало, така да се каже, полуслучайно. Харикло, чиято орбита е разположена във външната част на Слънчевата система между Сатурн и Уран, на 3 юни 2013 година трябвало да затъмни със себе си звездата UCAC4 248-108672.

Според изчисленията затъмнението можело да се види от Южна Америка, където, „въоръжени" със седем телескопа, го наблюдавали астрономи начело с Брага-Рибас. В уреченото време звездата наистина изчезнала за няколко секунди от полезрението, тъй като между нея и наблюдателите се озовал Харикло.

Но учените далеч не видели това, на което разчитали. Няколко секунди преди и няколко секунди след главното затъмнение във видимата яркост на звездата били забелязани още два много кратки спада, сякаш я засенчвало нещо, отделено от Харикло.

Като сравнили измененията на блясъка на звездата, фиксирани едновременно в няколко точки на наблюдение, астрономите реконструирали не само формата и размера на самия обект, но и формата, ширината, ориентацията и други параметри на новооткритите пръстени, отдалечени от астероида съответно на 391 и 405 км.

Така се изяснило, че малката планета с диаметър 250 километра, чиято орбита е по-далече от Слънцето в сравнение с орбитата на Сатурн, има система от два ясно видими пръстена с ширина съответно седем и три километра, отделени на 10 км един от друг.

„Опитвам се да си представя какво е да стоиш на повърхността на ледено тяло, толкова малко, че с него можеш да отлетиш в Космоса, просто да набереш скорост на спортен автомобил и да гледаш заобикалящата тази планета двадесеткилометрова система от пръстени, която е разположена хиляди пъти по-близо, отколкото е разстоянието между Луната и Земята", казва Уфе Йоргенсен от Института „Нилс Бор" (Копенхагенски университет, Дания), член на изследователската група.

Впрочем споменатият автомобил трябва да е много-много спортен – за да стартира от Харикло, трябва да се ускори до 350 км/ч. Но в главното ученият е прав: самата идея за пръстени около тяло, чиято гравитация отстъпва десетки пъти на земната, предизвиква истинско удивление.

Това, че пръстените са два, а не един, означава, че този астероид трябва да има и някакви невидими за нас малки спътници, които „очистват" пространството между пръстените с гравитацията си и правят възможно отделното им съществуване.

„По-скоро Харикло, освен пръстени, има поне една малка луна, която още очаква своето откритие", добавя Фелипе Брага-Рибас.

На свой ред от самите пръстени може да се образува малка „луна". Такава последователност на събитията, макар и в доста по-голям мащаб, е способна да обясни раждането на нашия собствен спътник в ранното съществуване на Слънчевата система, както и възникването на много други луни и астероиди.

Вероятно пръстените са се формирали след разрушаването на някое тяло – ледено, както и самите пръстени. Но що за тяло е било това и дали се е сблъскало с Харикло, засега не може да се каже.

И все пак фактът, че толкова малки тела могат със своята гравитация да провокират сблъсъка на други ледени обекти или да привличат продукти от странични сблъсъци, е доста интересен.

И за пореден път сочи, че реалният живот на космическите обекти понякога надминава дори най-смелите предположения на астрономите.