По време на италианските избори миналата година във Фейсбук се появило съобщение, което бързо станало вирусно. Ето неговото съдържание: „Италианският сенат прие (с 257 гласа „за", 165 въздържали се) закон, предложен от сенатора Сиренго, в съответствие с който политиците отделят €134 млрд. за търсене на работни места в случай на загуба на изборите."
Постът бил публикуван на сатирична страница. В него има поне четири лъжливи твърдения – сенатор с такова име не съществува, в сената не може да има толкова голямо количество гласове, сумата превишава 10% от италианския БВП, а и самият закон е измислица.
Шегата се харесала на разочарованите избиратели и за по-малко от месец събрала около 35 000 коментара. След това започнали да се случват странни неща.
Съобщението се появило на страница, посветена на политиката, с допълнителни коментари. То получило съвсем друг статус и отново се разпространило по социалната мрежа. Днес протестиращите из цяла Италия привеждат този закон в качеството на доказателство за корумпираността на италианските политици.
Добре дошли в света на теориите на конспирациите и разпространението на дезинформация в интернет. Ако вярвате във всякакви небивалици, това е вашето място.
По какъв начин хората се сблъскват с лъжата и защо ѝ вярват? На този въпрос се опитали да отговорят Уолтър Куатрочоки и колегите му от Североизточния университет (САЩ), като изучили начините, по които потребителите взаимодействат с послания в мрежата на Фейсбук, които със сигурност са верни или неверни.
Изследователите изучавали реакцията на повече от милион души на политическа информация, поствана в социалната мрежа по време на италианските избори от 2013 година. В частност те анализирали как се лайквали и коментирали съобщения на водещи и алтернативни новинарски организации, както и на местни политически коментари.
Отделно се разглеждало как същите тези хора реагират на лъжливите новини, предлагани от „тролове" на страници, където преди вече се била появила сатира или откровена лъжа.
Основният извод на изследователите е следният: продължителността на обсъждане на новините (измерена от първия до последния коментар) винаги е приблизително една и съща независимо от типа на съдържанието. С други думи, информацията, появила се на страницата на водещ или алтернативен източник, както и на страница на политически коментатор, се обсъждала за един и същи период от време. Степента на участие на потребителя (engagement) е еднаква.
Но все пак има определена група хора, които по-често вярват на фиктивни новини. Това са тези, които участват в дебатите около съобщения на алтернативни новинарски служби и освен това нищо друго не четат. Тази публика е свикнала да се интересува от необосновани твърдения и не вижда в тях нищо нередно.
Възможно е това да е резултат от недоверие към водещите информационни агенции, които, както смятат в Италия повсеместно, са политически ангажирани. Иронията е в това, че тези хора, които се стремят по такъв начин да избегнат манипулиране, всъщност по-често вярват на лъжи.
Като цяло възниква любопитна мисъл за това, откъде се вземат теориите на конспирациите. Очевидно има хора, които съзнателно търсят алтернативни източници на информация. При тях летвата на доверие към официалните новини е вдигната нереално високо, а към алтернативните се отнасят по противоположен начин и са готови да приемат за истина дори откровената шега.
Спор няма, властите понякога наистина крият неудобната за тях истина. Но проблемът е в това, че привържениците на теориите на конспирациите не се затормозяват с въпроси за различаване на истината от лъжата. Те просто смятат: тук всичко е истина, а там всичко е лъжа.
Всъщност това означава: Вие не можете да ме манипулирате, а вие можете да го правите колкото си искате.
