Оказва се, на земното небе при желание може да се разгледа далечно жълто светило, което по цвят е сходно с нашето Слънце, само че по-голямо от него... 1300 пъти.
Международна група астрономи начело с Оливие Шесно от Обсерваторията Лазурен бряг (Франция), използвайки интерферометъра на Very Large Telescope, разбрали много за звездата от редкия клас жълти хипергиганти.
Това е най-голямата жълта звезда от откритите до днес и една от десетте най-големи звезди от всички типове.
Диаметърът на HR 5171 A е 1300 пъти по-голям от Слънцето, а и по принцип тази звезда е много по-голяма от това, което се е смятало за възможно за светила от този тип. Достатъчно е да кажем, че ако я поместим на мястото на Слънцето, бихме се лишили от всички планети от Меркурий до Сатурн – те биха се оказали вътре в обема, заеман от този колос. Тя обаче би включила в състава си някои други известни планетни системи.
„Наблюденията също показаха, че тази звезда има много близък спътник и това беше истинска изненада – отбелязва Шесно. – Тези светила са толкова близки, че се докосват. А цялата система напомня на гигантска шушулка от фъстък."
Днес в галактиката са известни едва дузина жълти хипергиганти, по простата причина, че звездите са в такова състояние едва малка част от своя живот. Масата на цялата система, с отчитането на звездата компаньон, се оценява на 39 слънчеви – с голяма доза неопределеност (горна стойност 79 слънчеви маси, а долна – около 17).
Във всеки случай плътността на звездата е много по-малка, отколкото на светилата от главната последователност, което е напълно обяснимо. Такива звезди са нестабилни, те постоянно изхвърлят бездна вещество, формиращо продължителна атмосфера около самото светило. Оттук и много ниската средна плътност.
Поради гигантските си размери и светимост HR 5171 A може да се различи на небето (в съзвездие Центавър) с остро око, независимо че отстои от нас на 12 000 светлинни години. Разбира се, звездата компаньон на този фон е неразличима, още повече че температурата на нейната повърхност е близка до 5000 К (както и при HR 5171 A), а и в значителна част от своя период на въртене, равен на 1300 дни, второто светило не се вижда, тъй като е закрито от първото.
Астрономите смятат, че проследяването на тази сравнително кратка фаза от живота на звезди с такава маса е много важно. Материалите от такива наблюдения са много малко и затова няма пълна картина на тяхната еволюция. Още не е ясна дори по-нататъшната съдба на HR 5171 A: по оценки на изследователите светилото може да стане както синя и много гореща Ве звезда, така и звезда на Волф-Райе.
Което е особено интересно, втората звезда трябва да оказва влияние на развитието на първата – например като модифицира нейната атмосфера с приливни сили. Въпросът, доколко наличието на компаньон може да измени съдбата на жълтия хипергигант, досега не е стоял пред астрономите. Но сега учените могат да го изяснят с нагледен пример.
