Загадката за изчезването на динозаврите продължава да привлича най-различни изследователи.
Според нова хипотеза на физика теоретик Лиза Рандъл от Харвардския университет към масовото измиране на гигантските гущери е имала отношение тъмната материя – загадъчната космическа субстанция, за чието съществуване астрономите подозират.
Една от теориите гласи, че тъмната материя не само обкръжава нашата галактика Млечен път отвън, но и прониква в нея във вид на тънък диск, разположен под неголям ъгъл към плоскостта на галактиката. Така Слънчевата система, която прави оборот около центъра на галактиката за 70 млн. години, на всеки 35 милиона пресича този тъмноматериален диск.
Приблизително със същата периодичност върху Земята се стоварват комети, ударите от които се смятат от палеонтолозите за една от най-важните причини за масовите измирания. Както смятат Рандъл и съавторът ѝ Матю Рийс, преминаването на Слънчевата система през диска от тъмна материя и кометните бомбардировки на повърхността на Земята може да са свързани помежду си.
Според харвардските физици тъмната материя притежава определена плътност и трябва да встъпва в гравитационно взаимодействие с другите космически обекти. Възможно следствие от тези взаимодействия е дестабилизацията на облака на Оорт – разположен на края на Слънчевата система „склад" с дългопериодични комети. Изхвърлени от първоначалните си орбити от тъмната материя, тези небесни тела се устремяват по нов път и част от тях се врязват в Земята, предизвиквайки мощни катаклизми и масова гибел на живи същества.
След като изучили известни метеоритни кратери с диаметър над 20 км и уточнили тяхната възраст, физиците установили, че в редица случаи датите на кометните бомбардировки добре се съгласуват с моментите, в които Земята пресича тъмноматериалния диск.
Но в някои други случаи такава взаимовръзка не се наблюдава, което не смущава учените – гигантските кратери може да са оставени не само от комети, дошли от границите на Слънчевата система, но и от обикновени астероиди, които не се подчиняват на цикъла от 35 милиона години.
Наистина ли тъмната материя е виновна за гибелта на динозаврите? Кратерът Чиксулуб в Мексико, който традиционно се свързва с масовото измиране на границата на кредата и палеогена, не съвпада съвсем с поредния момент на контакт на Земята с тъмния диск. „Доста се приближава, макар и не идеално. Но това е една от възможните причини", казва Рандал.
Сега физиците планират да уточнят произхода на земните ударни кратери от своя списък и да го изчистят от последствията на падането на астероиди. Възможно е тогава 35 милиона годишната цикличност да стане още по-нагледна.
В същото време други учени не бързат да подкрепят харвардските си колеги. „Смятам, че винаги си струва да се издигат толкова различни хипотези, колкото е възможно", смята Луиджи Фочини от Брерската астрономическа обсерватория в Милано, Италия. Но, предупреждава той, нито честотата на кометните удари, нито самото съществуване на диска от тъмна материя засега е потвърдено.
Скоро можем да научим повече за тъмния диск. Изстреляният наскоро телескоп Gaia ще очертае движнието на един милиард звезди в Млечния път.
Тъй като тъмната материя следва да засяга тяхното движение, изследването на звездите в региона, където трябва да се намира този диск, ще помогне да се разкрие има ли повече тъмна материя там.
