Учените се опитват да възпроизведат опитите на първите притежатели на телескопи.
Когато Галилео Галилей потресъл научната общественост с нови доказателства за съществуването на хелиоцентрична система, той имал на разположение само малка тръба с две стъкла.
Каква еволюция е претърпял този инструмент в първите десетилетия от своето съществуване, остава загадка, затова изследователите са съставили най-пълното засега описание на свидетелства за ранни телескопи рефрактори. И сега специалистите се готвят да пресъздадат оръдието на Галилей, като по този начин разберат какво точно може да е виждал ученият, когато е гледал към пръстените на Сатурн, луните на Юпитер и фазите на Венера.
През февруари базата данни Dioptrice била качена в интернет. Тя обхваща сведения за около 1300 телескопа. Основно това са музейни експонати и съкровища от частни колекции, но има и описания, извлечени от книги, както и направени по рисунки. Целият инструментариум се отнася към 1610–1775 г.
Първата работа на учените била да фиксират произхода и устройството на телескопите. Повечето от тях са създавани и използвани за военни цели – за да се виждат отдалече приближаващи се кораби и противникова войска. Много са служили като сувенири, а чак после тези устройства са получили широко научно признание.
На втория стадий на проекта внимателно били изучавани оптичните възможности на телескопите. Техните създатели още не умеели да изготвят идеално огънато стъкло, затова лещите имали неравни краища и малък зрителен ъгъл. До 1775 година, когато започнало масовото производство на ахроматични обективи, старите лещи не можели да се противопоставят на това, че вълните с различна дължина се пречупват под различен ъгъл и затова изображението във фокална точка се получава размито.
И все пак Галилео е успял да разгледа фазите на Венера и спътниците на Юпитер. По какъв начин?
Тъкмо на този въпрос се опитват да отговорят изследователите. За изучаването как старинните инструменти са се справяли с далечната светлина, ще бъде използвана адаптивна оптика, прилагана днес в големите телескопи. В нейната основа е решетка от деформиращи се огледала, които променят ъгъла на наклона, за да се приспособят към изкривяващата светлината турбулентност на атмосферата. В стария телескоп пада светлина (на Юпитер или Сатурн) с решетъчна структура, след което се гледа как 400-годишното стъкло го е изкривило.
Така специалистите се опитват да разберат позволява ли един или друг телескоп да се различат да речем пръстените на Сатурн. Разбира се, отчитането на други фактори – колко тренирано е било окото на изследовател, какво е очаквал да види и т.н. – ще бъде трудно.
Резултатите от изследването са представени на конференцията на Американската асоциация за съдействие и развитие на науката.
