Резултатите, получени в хода на последното изследване, поставят под съмнение теорията, че скалите са донесени от Уелс, графство Уилтшир, твърдят Ричард Бевинс и колегите му от Националния музей на Уелс.
Първите следи от човешка дейност на мястото, където се намира паметникът, се отнасят към неолита. Основните стълбове са поставени там още преди 10 500 години, а мегалитите са се появили преди 5000 години, след което в продължение на около хиляда години други култури продължавали да дострояват монумента.
Резултат са били концентричните кръгове от 30-тонни камъни от пясъчник и по-малки сини камъни. Сините били наречени така заради оттенъка, който придобиват след дъжд или при надраскване.
Предназначението на Стоунхендж остава загадка. Смятат го ту за символ на обединение на номадски скотовъдни племена, ту знак за свещено пространство, ту източник на звукови илюзии.
По редица въпроси все пак учените са постигнали консенсус. През 1923 г. геологът Хърбърт Томас посочил, че сините камъни, които са разновидност на едрозърнест базалт, някога известен като долерит, а сега наричан диабаз, са добивани в скалите Карн Мейни на хълмовете Пресли Хилс в Западен Уелс.
Другите сини камъни (вулканична порода) според него водят произхода си от местността Карн Ел. Така се родило предположенито, че строителите на Стоунхендж са транспортирали камъните на юг, надолу към Бристолския залив, след което се доставяли колкото се може по-близо до Стоунхендж по море.
Преди няколко години Бевин и колегите му открили, че поне някои от сините камъни са дошли от друг регион, разположен по-ниско – Крайг Рос-и-Фелин. Ако наистина е така, значи първо строителите е трябвало да ги бутат към върха на хълмовете, а след това – надолу към морето.
Съществува и хипотеза, че транспортирането на камъните директно към Стоунхендж е дело на ледниците още преди появата на хората там.
Озадачените специалисти решили още веднъж да изучат минералния състав на породите. Обикновено при формирането на породите от магма определени минерали, влизащи в групата на т.нар. несъвместими елементи, се крият в остатъчната магма, докато други вземат участие в кристализацията на магмата. Преди произходът на камъните е изясняван само по остатъка от несъвместими елементи, пояснява Бевинс.
Този път учените отделили внимание на хрома, никела, магнезиевия оксид и железния оксид, които влизат в състава на кристализиращите структури. Оказало се, че поне 55% от долеритовите сини камъни са родом от местността Карн Гоедог, разположена северно от локацията, дадена от Томас през 1923 година, и на около 140 километра от Стоунхендж.
Хипотезата, че камъните са доставяни по морето, става все по-малко вероятна, заключава Бевинс. По какъв начин са транспортирани камъните?
Преди да се отговори на този въпрос, трябва да се изчакат археолозите, които се опитват да открият следи от човешка дейност на това място. Може би парчета породи наистина са стигнали до Стоунхендж благодарение на ледниците.
