Ние си мием ръцете всеки ден по няколко пъти. Обикновено това се прави според необходимостта – ако ръцете са замърсени, и разбира се, преди храна и след посещение на тоалетната.

Но както става ясно, ние извършваме тази хигиенна процедура не само когато наистина има необходимост от нея.

Мания за чистота

Честото миене на ръцете може да е признак на натрапчиво състояние, например патологичен страх пред болестотворни микроби. Подобно състояние си има и име – верминофобия. Хората, при които тази фобия се проявява особено силно, по сто пъти на ден си мият ръцете, постоянно чистят дома си и се стараят да не се докосват до различни предмети навън, например парапети на стълби или в метрото. Че как иначе? Те може да са докосвани от болни или просто нечистоплътни хора!

Производителите на миещи средства отделят специално внимание на подобни страхове, предлагайки на потребителите специални „антибактериални" сапуни, които унищожават микроорганизмите по-добре от обикновено.

Верминофобията рядко е свързана с реални ситуации. Обикновено човек се намира в плен на мними опасности от заразяване с някоя болест.

Менталната мръсотия

Американският психолог Стенли Рахман смята, че натрапчивото желание да си мием ръцете може да се развие вследствие на емоционална травма.

От верминофобия може да страдат хора, подлагани на насилие (да речем, в детството) или преживели неприятни ситуации – унижение, предателство от близки. Те могат да изпитват желание да мият ръцете си при всеки контакт с човек, който е станал източник на техните психологически травми и дори при споменаването му. Миенето на ръцете представлява един вид очистителен ритуал, който се извършва съвсем несъзнателно.

Рахман твърди, че когато поставя ръцете си под течаща вода, човек се избавя от съмненията за взети решения. Има дори мнение, че желанието за миене на ръце възниква при спомен за собствените аморални постъпки. Така героинята на Шекспир лейди Макбет след убийството на крал Дънкан обяснява, че по никакъв начин не може да измие ръцете си. Вероятно всеки от нас се сблъсква с това, че понякога му се иска да извърши хигиенна процедура след общуване с неприятни хора. Стенли Рахман въвежда понятието „ментално замърсяване".

„Това е силно чувство на вътрешна замърсеност, предизвикана от психологически или психически нарушения – казва той. – И тук не става въпрос за обикновена мръсотия или прах, която ти се иска веднага да измиеш, а за въздействие на несимпатичен човек.

Обикновено такива натрапчиви състояния се лекуват чрез контакт с тяхната причина. Верминофобите и страдащите от синдрома „лейди Макбет" трябва да се докоснат до някой мръсен предмет, да речем кошче за боклук. Но според Рахман този метод не е много ефективен. Една четвърт от такива пациенти се отказват от по-нататъшното лечение след първите сеанси, а една трета от тези, които преминат пълна терапия, не изпитват никакво подобрение.

Особено зле се поддават на лечението жертвите на сексуално насилие. Може да ги убедите да преровят с голи ръце дори цял контейнер за боклук и ефектът по-скоро ще е обратен на очакваното. Психологът смята, че такива пациенти следва да се лекуват на ментално ниво. Реално те се страхуват не от веществена мръсотия, а от душевна. Сега Рахман и колегите му разработват нови методики, с чиято помощ може да се изцеляват такива болни.

Да измиеш неуспеха

Немски психолози смятат, че процесът по миене на ръцете е способен благотворно да повлияе върху здравето, но на уморен или огорчен от нещо човек. Той позволява да се повиши нашият оптимизъм и увереността в себе си, както и помага да се справим с негативните емоции, свързани с някакви неуспехи. Изводите на учените са публикувани наскоро в сп. Social Psychological and Personality Science.

В изследването на немските експерти взели участие 98 доброволци, които били разделени на три групи. За първите две специално бил подбран такъв тест, с който нито един от участниците да не може да се справи. След това учените оценявали настроението на доброволците и им предлагали да изпълнят още един тест, по-прост. След изпълнението на първата задача доброволците от първата група били помолени да си измият ръцете, а от втората – не. Участниците от третата група получавали само второто, по-просто задание.

„В научната литература са описани случаи, когато миенето на ръцете е дарявало на хората усещане за нравствена чистота – коментира ситуацията ръководителят на изследването Кай Каспар от университета в Оснабрюк. – Затова реших да проверя взаимовръзката между телесния опит и абстрактните знания. Искаше ми се да изясня може ли миенето на ръцете да възстанови душевното равновесие след провал и до какви последствия ще доведе тази хигиенна процедура при повторното изпълнение на задачата."

Оказало се, че тези, които си мили ръцете, с по-голям оптимизъм оценявали своите шансове за успех във втория „тур", ако са се провалили на първия. А тези, които не си мили ръцете, били настроени по-песимистично. Третата група била настроена по същия начин като първата. Всъщност с втората задача се справили по-добре втората и третата група.

Според изследователите процедурата по миене на ръцете ни позволява сякаш да измиваме неприятните спомени. Но в същото време тя не допринася за прилагането на повече усилия за решаване на поставените задачи.

„Макар че изчистването на ръцете помага на човека да се избави от неприятните спомени и да повиши своята самооценка, то също „измива" желанието да се прилагат усилия за постигане на целите, тоест снижава мотивацията – смята Каспар. – Става въпрос за това, че миенето на ръцете е ритуал, който често използваме след приключване на работа, а това на свой ред води не само до отстраняване на замърсяването, но и към последствия на ментално ниво."

Безспорно в отделни ситуации тази процедура може да изиграе своята позитивна роля. Тоест ако ви предстои публично изявление, интервю за работа или преди изпит добре си знаете материала, но се вълнувате... Но ако сте некомпетентни в някоя област, то колкото и да си миете ръцете, това няма да ви помогне да постигнете добри резултати, казват психолозите.