Черните дупки вероятно са една от най-разрушителните сили във Вселената. Но нова радикална теория твърди, че може също така да съдържат в себе си развити цивилизации, подобни на нашата.
В съответствие с тази хипотеза човечеството може да живее в собствена черна дупка, от която никога не може да се измъкне.
Екип физици теоретици работил над тази концепция през последните няколко години. Нейният основоположник е Никодем Поплавски от университета на Ню Хейвън.
Според теорията на Айнщайн центърът, или „дъното", на черната дупка е безкрайно плътно и малко. Но екипът изследователи твърди, че безкрайността принципно не се среща в природата. В центъра на теорията на Поплавски е убеждението, че „семейството" на живота, предшестващо Големия взрив, се е формирало някога в черна дупка.
„Семената" са предполагаемо частици, които са били трилиони пъти по-малки от всички частици, известни на човечеството днес. Но те се оказали достатъчно мощни, за да предизвикат образуването на всички други частици, които днес съставят галактиките, звездните системи, планетите и хората.
Д-р Поплавски смята, че това „семейство" е било „изковано" в черни дупки, свръхмощни „пещи" във Вселената.
Поплавски твърди, че има вероятност черната дупка да се явява „едностранна врата" между две вселени. Той смята, че ако попаднем в центъра на свръхмасивната черна дупка Стрелец А в центъра на нашата галактика, то можем да се пренесем в паралелна Вселена. Ако нашата Вселена е била създадена от свръхплътното „семе", то е напълно възможно и ние самите да живеем в една от тези черни дупки.
Руският космолог Вячеслав Докучаев твърди, че ако живот съществува в свръхмасивните черни дупки, то той вероятно вече се е превърнал в най-развитата цивилизация на галактиката. През 2011 година проф. Докучаев заявил, че наличните данни в съчетание с нови изследвания предоставят интригуващи възможности за определяне на типовете черни дупки.
В заредената, въртяща се черна дупка има региони, където фотоните са способни да се движат по устойчиви периодични орбити. Според космолога, щом съществуват устойчиви орбити за фотоните, то наличието на стабилни орбити за по-големи обекти (например планети) също не се изключва.
Проблемът е в това, че тези орбити е невъзможно да се открият поради така наречения хоризонт на събитията – стабилните орбити ще съществуват само когато наблюдателят пристъпи границата, където времето и пространството се преливат едно в друго. Зад хоризонта на събитията има т.нар. хоризонт на Коши – област, където пространството и времето придобиват обичайните си свойства. В този хоризонт на Коши вероятно може да съществува живот, твърди проф. Докучаев в статия, качена в arXiv.org.
Цивилизацията, развиваща се в такива условия, по-скоро ще се оценява като тип III по скалата на Кардашев, тоест нейното енергопотребление е сравнимо с възможностите на галактика. За сравнение човечеството все още се опитва да достигне тип I, който се характеризира с използването на всички достъпни ресурси на родната си планета.
