Хората, преживели тежко психическо сътресение – война, сексуално насилиe, тежка физическа травма или заплаха за живота, може да развият т.нар. посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Само в САЩ от него страдат почти осем милиона души.
За помощ на такива пациенти е разработен специален курс по психотерапия. Неговата същина се състои в това, че пострадалият в спокойна обстановка си спомня и преживява травмиращата ситуация, разбира същността на събитията и преодолява своя страх. Но ако събитието се е случило отдавна и спомените за него здраво са се вкоренили в съзнанието, то терапията често се оказва безсилна.
С изследване на този проблем се заели специалистите от Масачузетския технологичен институт, работещи под ръководството на д-р Ли-Хуей Цай.
По-рано учените показали, че при формирането на паметта структурата на хроматина на невроните (комплекса ДНК и белтъците в клетъчното ядро) претърпяват значителни изменения. Тези преобразувания допринасят за активацията на гените, отговорни за създаването на нови спомени.
В последното изследване специалистите се съсредоточили на модификациите на хроматина, които възникват, когато по-рано придобитите спомени са изтрити или променени. За тази цел те обучавали мишки в страх от специална камера, в която по лапите им удрял ток. След това животните се обучавали да не се страхуват от това помещение, в което ги пускали вече без неприятното въздействие.
Интересно е, че терапията била успешна само за гризачите, преживели шок 24 часа преди лечението. Но този метод не успял да огстрани страшните спомени, получени месец по-рано.
Учените отбелязали, че при животните със спомени с 24-часова давност настъпва блокиране на действието на ензима HDAC2. Това води до активация на процеса на ацетилиране на хистоните (белтъци, съставящи основната маса на хроматина), свързани с паметта. Именно този процес фактически пуска в работа гените, отговорни за формирането на нови спомени и преписването на старите.
„Блокирайки активността на HDAC2, ние можем да предизвикаме сериозни структурни изменения в мозъка. Той става по-възприемчив, способен да образува нови, по-силни спомени, които ще заменят старите и страшни", разказва д-р Цай
Но при мишките, преживели травматично въздействие преди 30 дни, активация на ацетилирането на хистоните не настъпва. Затова в следващата серия експерименти в гризачите били въвеждани инхибитори на ензима HDAC2. След това въздействие гризачите повторно били поставяни в камерата, от която се страхували. В този случай резултатите от терапията се оказали толкова успешни, както и при първата група мишки.
Резултатите от изследванията дали надежда на учените, че и хората със стари страшни спомени имат шанс за връщане към нормален живот. Но не по-маловажен е изводът за това, че човек е способен да се справи с последствията от тежко сътресение и без лекарствени средства, ако навреме получи необходимата психотерапия.
Д-р Цай отбелязва, че някои инхибитори на HDAC2 вече са одобрени за лечение на онкологични заболявания. Това означава, че и прилагането им за борба с посттравматичното стресово разстройство има бъдеще. Изследователите смятат също така, че инхибиторите на HDAC2 могат да бъдат използвани и при лечение на фобии и други тревожни разстройства.