Съвременният човек, използващ компютър, все по-рядко взема в ръка молив или химикалка, за да изрази своите мисли на хартия.

Кой си спомня кога за последен път е надписал картичка за роднини и приятели и я е пуснал в пощенската кутия?

Дааа, в последните години пращаме посланията си по e-mail, Facebook или Twitter и вероятно сме го сторили дори преди няколко часа, ако не и минути.

В миналото остава главното – уникалността на „живото“ писмо, което е приятно да си предаваме от ръка на ръка, а след това, прочитайки го и буквално чувствайки подателя, да получим удоволствие от общуването от разстояние.

Може би затова е станал и необходим такъв световен празник, обявен от Асоциацията на производителите на писмени принадлежности (Writing Instrument Manufacturers Association) – Денят на ръчното писмо, или както го наричат още – Денят на почерка, отбелязван на 23 януари.

Графолози и почерковеди

Специалистите по научна експертиза на почерка съдят за определени черти на пишещия и условията на написването на текста, отчитайки множество фактори – формата, размера и наклона на буквите, интензивността на натиска, начина на изписването на думите и т.н.

Но дори всичко това е недостатъчно. Специалистите графолози смятат, че съществува връзка между особеностите на почерка и подписа на човека (невъзможно е те да се подправят) и психологическия портрет на личността.

Човешкият мозък „води ръката“, а пишещият подсъзнателно оставя върху хартията свидетелство, например за своята незрялост или зрялост, тъй като с годините почеркът се мени – също както и самият човек.

Почерковедите, занимаващи се с анализ и сверка на текстове, написани от различни хора, са необходими в криминалистиката и съдебното производство, когато се изисква да се установи личността на автора или достоверността на подписа под документ.

Твърди се, че почерковедите недолюбват графолозите също както и психотерапевтите недолюбват психолозите. Графология в Европа се преподава от психолози, а графологична експертиза на почерка се използва широко от кадровите служби за оценка на интелектуалните възможности на персонала.

Например във Франция по различни оценки от 35 до 80% от компаниите прилагат графологичен анализ в търсенето на служители и изясняването на тяхната компетентност. Графологът и почерковедът влизат в качеството на съдебни експерти.

Понякога графолог нарича себе си всеки (обикновено това е опитен психолог), който сам е измислил метод за оценка на почерка и прави изводи фактически въз основа на собствената си интуиция.

„Наскоро в Москва и някои други руски градове се появиха представители на израелския Институт за графологичен анализ „Инеса Голдберг“ – разказва сертифицираният от него преподавател и експерт графолог Анастасия Лешукова. – Ние обучаваме в графологичен анализ малки групи (пълният курс е три семестъра), провеждаме серии на мастер класове в няколко вуза и кратки курсове за професионални психолози – сътрудници на кадровите служби и агенции, тоест за тези, на които това им е необходимо в работата. Разбира се, някои служители на нашия институт са и графолози, и почерковеди. А самата Инеса Голдберг навремето е имигрирала от СССР като съдебен експерт и член на израелското Общество за научен графологичен анализ.“

Вестници и списания често дават „ценни указания“ по анализ на почерка. Въодушевените читатели се хвърлят да проверят себе си и околните. Според опитните специалисти такъв псевдоанализ може само да навреди. А за да се научат основите на графологията, е необходимо да се премине поне един семестър, смята Анастасия. Или просто да се посети експерт.

Често се случва така, че хората, отиващи при графолог, питат как трябва да пишат, за да се харесат на експерта. Но да се направи почеркът по-добър, отколкото е в действителност, е невъзможно, нищо няма да излезе. Графологът може да се „измами“, но само в лоша за човека посока – почеркът съдържа множество параметри, което е невъзможно да се следят и да се контролират съзнателно. Най-доброто е да се отпуснеш и спокойно да напишеш текста, а накрая – да се подпишеш. Към графологичния анализ на подписа се прилагат същите принципи, както и към анализа на почерка.

Подписът е „визитната картичка“ на човека, чийто характер понякога забележително се отличава от характера на самия почерк, тъй като авторът, разработвайки подписа си, се грижи за своя „имидж“ – налага му се публично да се подписва под документи по-често, отколкото да се мъчи над съчинения и да ги демонстрира на околните. Затова в подписа може да бъде представен съвсем друг човек.

Колкото по-силно се отличава подписът от почерка, толкова по-голяма е разликата между желаното и действителното и повече психологически проблеми има авторът. Прекалено голямата разлика е подозрителна: когато човек е доволен от себе си, той няма нужда да се представя пред другите.

Развалянето на почерка

Често хората забелязват как почеркът се „разваля“, забравяйки, че откакто са усвоявали писането, са изминали доста години. Почеркът се е оптимизирал (например опростило се е изписването на някои букви), станал е зрял. Настъпили са промени в живота и те не може да не са се отразили в писмените букви. Но сам по себе си почеркът не се „разваля“.

„Навикът за писане, както и други придобити в живота умения, е невъзможно да се загуби, дори ако дълго се седи на компютъра. Но ако се пише рядко, то в ръката възниква неловкост, почеркът става тромав, трудноузнаваем. Но достатъчно е известно време да попишем и почеркът се възстановява“, казва експертът Анастасия.

Графолозите сравняват почерците на един човек за даден жизнен период и могат да видят какви изменения се случват в добра посока (възмъжаване, зрелост), и какви – в лоша (например задълбочават се вътрешните конфликти).

„В последно време виждам самота в много почерци, усещане за загуба, хората често са разочаровани в живота“, обяснява Анастасия и предлага да опитаме графотерапия – чрез работа с почерка може да се повлияе на личността. Това не става веднага, а след продължително старание по промяна на почерка, доведен до автоматизъм. В известен смисъл това е сродно с арттерапията – лечение с помощта на танца, музиката, фотографията, живописта.

Какво е необходимо за анализ

За графологична експертиза се използват само оригинални ръкописни документи, копията не вършат работа – копирането не възпроизвежда натиска и някои други нюанси.

Освен това графологът трябва да има пред очите си стандарт за изписването на буквите – за това са подходящи обикновени училищни записки.

„В началното училище, когато децата се учат да пишат, всички почерци се стремят към еднаква форма на буквите. Но с времето всеки изработва собствен стил на изписване, в почерка се появява оптимизация – детето започва да изписва буквите по-просто.

Някои – обратното – усложняват написаното, добавят заврънкулки и други забележителни елементи. В тези отклонения от писането се проявява индивидуалността, която ние анализираме – повдига завесата Анастасия. – За това далеч не е необходимо да знаеш езика, на който е написан текстът – достатъчно е да видиш училищните записки на този език, за да съдиш за особеностите на мисленето на автора.“

По същата причина съвременният графолог малко трудно прави анализ на съхранени писма на хора от миналото, тъй като каноните на писмото от това време невинаги са известни. Обикновено графолозите, работещи с исторически материали, се стараят да съберат максимално информация за автора на писмото.

И още нещо важно – към момента на написването на писмото тези хора да са достигнали графична зрялост и почеркът им да е бил автоматичен, а не изрисуван, както в древните ръкописи, макар и в тях да се съдържат някои ръкописни елементи.