Много хора твърдят, че им се е случвало да мислят за определен човек, който скоро след това им се обажда по телефона. Някои са склонни да отдават това явление на чистата случайност, но има и учени, които считат, че става дума за телепатия.
Сред тях е Рупърт Шелдрейк, биолог, философ и автор на десетки научни публикации в сферата на парапсихологията. Чрез две свои изследвания той е документирал огромен брой случаи на „предчувствани“ телефонни обаждания.
Проучванията са проведени в английския град Бери и в столицата Лондон. На случаен принцип е подбрана представителна извадка на населението в тези две населени места. И в двете групи половината от запитаните са заявили, че им се е случвало да усещат, че ще им позвъни даден човек – малко преди той наистина да го направи.
В Бери 45% са казали, че са мислили за определена личност, с която не са се срещали отдавна, а малко по-късно същия ден тя се свързва с тях. А на две трети пък се е случвало да се обадят на някого, който да им сподели, че тъкмо той им е бил в мислите преди малко. За последното, разбира се, може да се допусне, че вдигащият слушалката просто се опитва да бъде любезен…
Също в Бери 37 на сто от респондентите твърдят, че понякога, когато телефонът звънне, знаят кой е насреща, преди да погледнат номера или да вдигнат слушалката (при това без да е имало някаква всекидневна практическа причина да очакват обаждането).
И в двете изследвания броят на „предчувстващите“ от женски пол е далеч по-голям в сравнение с тези от мъжки. Освен това собствениците на домашни животни са по-податливи на описаната телепатична връзка спрямо останалите участници.
Повечето от посочените тук резултати касаят Бери, тъй като въпросникът в този град е бил доста по-обширен; питанията към участвалите лондончани са били едва две. И в двете групи обаче се оказва, че нивото на телефонните предчувствия е доста високо – при това участвалите не са били запознати предварително с темата на въпросите, не са очаквали, че ще ги питат подобни неща и не са били с нагласата да се настроят на вълна „говорене за телепатия“.
Шелдрейк обяснява в своя публикация, че е провел подобни изследвания именно за да докаже, че явлението не е просто някакъв мит, който споделяме помежду си – къде от любезност (при разговори, включващи репликата „О, тъкмо за теб си мислех, радвам се, че се обади!“), къде от желание да бъдем оригинални.
По време на своите пътувания и семинари често е питал аудиторията в залата дали е имала подобни изживявания. Навсякъде голяма част от присъстващите, във Великобритания, Германия, Швейцария, САЩ, са давали положителен отговор. Но това са били хора, които са се интересували от тази или сходни тематики и отговорите им може да не се считат за представителна извадка на населението.
Тоест, според Рупърт Шелдрейк, след проведените изследвания вече малко по-убедено може да се твърди, че телефонните съвпадения са нещо повече от съвпадения. Интересното е обаче, че самите запитани не приемат тези предчувствия или телепатични връзки като нещо паранормално. Голяма част от участниците са заявили, че не са имали и нямат необичайни психически изживявания.
Нашето допускане е, че може би, когато нещо ни се случва прекалено често, дори и да нямаме логично обяснение за него, то не представлява чак такава мистерия.
Но Шелдрейк стига и по-далеч, описвайки случаи на хора, чиито домашни любимци реагират с повишена възбуда на обаждане от човек, към когото са привързани; понякога – и малко преди той да позвъни.
Дали това е по-необичайно от нашите си, човешки предчувствия, ние не можем да кажем. При всички положения логическо обяснение няма. Засега. Дори и за тези, които напълно вярват в теорията за силата на мисълта, намерението и привличането. Най-малкото поне защото невинаги се получава да мислиш за някого и той да ти се обади…
