Изследователите за първи път успяха да открият пресечната точка в данните от различни модели за поведението на Тихия океан.

Влиянието на глобалното затопляне върху тропическата част на Тихия океан е предмет на разгорещени спорове. Нов анализ говори за това, че мощното затопляне на изток от екваториалния регион (тоест Ел Ниньо) трябва да се усилва с увеличението на атмосферната концентрация на парникови газове.

Изследването е посветено изключително на природните явления като Ел Ниньо през 1997–1998 г., които са повлияли на целия свят. Климатичните модели се разминават с представите за точното въздействие на затоплянето върху Ел Ниньо и неговата „сестра“ Ла Ниня, която охлажда посочения регион. Но когато става дума за най-активните Ел Ниньо и техните влияния върху общата картина на валежите, моделите, както станало ясно, намират общ език.

Учените от Държавното обединение за научни и приложни изследвания на Австралия концентрирали вниманието си върху времето, а не върху океана. Те се отказали от стандартното определение на Ел Ниньо, в центъра на което е разликата в температурите на повърхността на Тихия океан между източната и западната част от екваториалния пояс, и се фокусирали върху дъждовете в източната част на басейна. (Изтокът на тропическата част на Тихия океан обикновено е по-студен от запада и повишаването на температурите на повърхността на водата на изток само с 0,8°C води до мащабни последствия.)

Учените подбрали 20 климатични модела (половината от наличните), които можели да възпроизведат силни валежи. С помощта на тези модели те сравнили честотата на екстремните прояви на Ел Ниньо в контролния период (1891–1990) с по-топла епоха (1991–2009). Макар общото количество на Ел Ниньо да било намаляло, 17 от 20 модела предсказали увеличение на броя на силните Ел Ниньо и към това нараснала средната честота на последните – по-рано те се случвали веднъж на 20 години, а в бъдеще ни очаква един екстремум на десетилетие.

Моделите говорят, че на изток от тропическата част на Тихия океан затоплянето ще бъде по-значително, отколкото на запад, а допълнителната топлина ще приведе в бойна готовност „помпата“, пораждаща силните бури.

Дори сравнително слабите Ел Ниньо (силата и слабостта на това явление се определят от споменатата разлика в температурите между запада и изтока) са способни да окажат забележително въздействие върху валежите.

Първи силата на идващите Ел Ниньо ще изпитат върху себе си, разбира се, Перу и Еквадор, но Югоизточна Азия и югозападната част на САЩ също не бива да се отпускат – става дума за мащабна реорганизация на системата на атмосферните течения.

През 1997–1998 г. Ел Ниньо е причинил щети за $35 млрд. само в Щатите и по груби оценки е убил 23 000 души по цял свят (наводнения в двете Америки и Африка, тропическите циклони на тихоокеанските острови, суша и горски пожари в Австралия и Югоизточна Азия).

Разбира се, подобни прогнози се нуждаят от проверка, но вече се приветства самият подход, в който в центъра на вниманието на учените се оказали не климатичните явления, а тяхното въздействие върху човека.