В Саянските планини, на височина 2000 метра, има място, което учените наричат „еталон за висока чистота на въздуха“. Тук се намира уникална научна обсерватория, където изучават Слънцето.
Най-различни телескопи – оптични, спектрографи, радиофизични, радари – са насочени към нашата звезда. Астрономите се опитват да прогнозират какви изненади готви в близко време светилото за Земята и да разгадаят тайните на Слънцето.
Учените изминават повече от триста километра от Иркутск до обсерваторията през сибирската тайга и горските сепрентини – по пътя на Чингис хан, почти до Монголия.
Този път се преодолява от астрономите всяка седмица, за да избягат в планината – Саян. Днес там продължават наблюденията на необичайното поведение на небесното тяло, подарило ни живот. На височина 2000 метра над морското равнище за учените има идеални условия, за да изучават небесното светило.
Местността Монди в Бурятия е избрана за обсерватория заради прозрачността на атмосферата, или както казват – идеалния астроклимат. Неслучайно това място се нарича „еталон за най-висока чистота на въздуха“.
„Небето трябва да е тъмносиньо или почти черно. Това може да се случи само в планината, където най-долните слоеве на атмосферата са най-плътни. Където има много прах и влага, небето не е така синьо, а в планината това е възможно“, пояснява Виктор Григориев, зам.-директор по научната работа на Института за слънчево-земна физика на Руската академия на науките.
Там, където Слънцето се премества зад хоризонта, вече е друга държава. А тук, на високото, е една от най-добрите руски обсерватории, където се трудят учените от Иркутския институт за слънчево-земна физика.
През зимата небето там е прозрачно по-често, отколкото през лятото. Но Слънцето през януари не се вдига толкова високо, затова наблюдения на светилото се правят само няколко часа.
„Дежурствата ни са по седмица, но някой може да остане и две седмици, и три, и месец, и два.“
Хоризонталният слънчев телескоп е инструмент за спектрален анализ на Слънцето, по-точно на процесите, които протичат в него.
„Ето, идва слънчев лъч, пада тук, попада в допълнително огледало и от допълнителното огледало попада на главното огледало на телескопа“, разказва Василий Пуляев, научен сътрудник.
Чрез система огледала слънчевият лъч се фокусира и се насочва в телескопа. Отвън корпусът му е бял, за да не се нагрява и да не изкривява светлината, а отвътре е черен, за да не се отразяват лъчите от стените.
Светлата топка е изображение на светилото. А тъмната е петно на Слънцето. За нея астрономът Василий е дошъл в обсерваторията.
„Сега има много групи петна и освен това голяма коронална дупка на Северния полюс, и нейният език се разпространява до екватора – това дава поток ускорен слънчев вятър“, казва Виктор Григориев.
А това означава, че ще има магнитни бури. Активните процеси на Слънцето – изригвания, петна, протуберанси – смущават атмосферата на светилото и изпращат магнитни потоци към нашата планета.
Това се нарича слънчев вятър. Около полюсите той може да се види с невъоръжено око, във вид на полярно сияние. От него ни защитава магнитосферата на Земята. Но невинаги.
„Мобилните телефони, телевизията, определени навигации – всичко това се основава на работата на спътници в Космоса. А такива смущения, които идват от Слънцето към Земята, могат да предизвикат проблеми в апаратурата. Понякога се случва за няколко часа да спират мобилните връзки“, казва Григориев. И насочва към петното спектралния телескоп. С негова помощ учените могат да надникнат буквално вътре в Слънцето.
Камерата на телескопа записва не просто плоската снимка на петното, а спектъра – като снимка от разрез на Слънцето. По линиите на спектъра учените могат да определят каква е структурата на светилото в тази област и какви процеси протичат в нея.
„Като сравняваме, можем да правим заключения за това, което се случва. Теоретиците извеждат своите формули, след това ще се заемат инженерите и ще се направи твърд научен базис, който може да се използва и внедрява в нашия живот“, надява се Василий Пуляев.
Астрономите изучават Слънцето от момента, когато изобщо се е появила науката астрономия. Галилео Галилей, изработил първия телескоп, го е насочил именно към нашето светило. Но и до днес въпросите за Слънцето са повече от отговорите. Главният от тях е как да се прогнозира активността на звездата.
„Прогнозите още са по-лоши от метеорологичните. Около 70% се оправдават. Тоест все още не много. Затова ние още не знам докрай фундаменталната част на физичните процеси, които протичат на Слънцето“, обяснява Григориев.
Изобщо Слънцето е разтопена газова топка, по-просто плазма. Светлината идва към нас от външните граници на Слънцето, които ние виждаме и с очи, този слой се нарича фотосфера. Нейната температура е около 6000 градуса. Далеч от центъра газовете се нагряват още два пъти – това вече е хромосферата.
Последната, външна обвивка на Слънцето – короната, вече е с температура 2 000 000 градуса и понякога се нагрява дори до 20 милиона градуса. Засега това е една от главните тайни, които учените не могат да разгадаят. Дори сега на Слънцето се случва аномално събитие. Звездата сменя полюсите. Но не както обикновено.
„На северния полюс полярността се смени от отрицателна на положителна, а на южния полюс полярността остава предишната, тоест положителна. И сега е интересно това положение: на двата полюса на Слънцето полето е с еднакъв знак – положителен“, разказва Александър Мордвинов, завеждащ лабораторията за слънчева активност.
Северният полюс още през май миналата година е сменил знака с плюс, а южният – невиждано нещо – досега остава също положителен. Всички учени са в очакване, но смяната на полярността така и не завършва.
„Какви ще бъдат последствията от тази аномалия, още не е известно“, отбелязва Мордвинов.
Изследванията на Слънцето са фундаментална наука. Но разкривайки механизмите в най-близката до Земята звезда, човечеството ще разбере и за други далечни звезди, и за своята Слънчева система.
„Надявам се, че моята работа ще донесе полза след 50 години. Ето сега работим с компютри, а компютрите са следствие на теоретични работи от 50-те години“, казва Василий Пуляев.
Термоядрените реакции в Слънцето ни дават топлина, а това значи – и живот. Науката се е научила да пресъздава термоядрен синтез на Земята – във вид на водородни бомби, отнемащи живот. Но още не е успяла да накара атомите да работят за мирни цели. Трябва да помогнем на Слънцето.
„Слънцето е космическа лаборатория. Там са огромни температури, огромни магнитни полета. И ето там трябва да се изследва, как се случва всичко на Слънцето“, обяснява Сергей Лесовой, завеждащ лабораторията за мониторинг на слънчевата активност.
По прогнози на учените Слънцето ще свети още около 10 милиарда години и имаме време да го изучим. Но човечеството няма да доживее до неговия край. След 5-7 млрд. години растящата звезда, превръщайки се в червен гигант, просто ще изпепели нашата планета. Така че трябва да готвим план за преселение.
Звездата изригна мощно,
чакаме магнитна буря
Рентгеново изригване от най-високия клас мощност – Х, е регистрирано на Слънцето. В четвъртък се очаква изхвърленият при изригването облак плазма да достигне Земята и да предизвика магнитна буря, съобщават от Института за приложна геофизика „Росхидромет“ пред РИА Новости.
Изригването от клас X1.2 е регистрирано в 20:32 часа българско време във вторник и негов източник са групата петна 1944 – една от най-големите за последните години, като най-голямото петно в групата е два пъти по-голямо от Земята.
Същата група в късния следобед на вторник е била източник на не толкова мощно изригване – от клас M5.6. От „Росхидромет“ поясняват, че групата 1944 се намира на централния меридиан на Слънцето, което означава, че изригванията могат да предизвикат магнитни бури.
В зависимост от мощността на рентгеновото лъчение изригванията се делят на пет класа – A, B, C, M и X. Минималният клас A0.0 съответства на мощност на излъчването на орбитата на Земята от 10 нановата на квадратен метър. При преминаването към следващата буква мощността нараства 10 пъти. Изригванията обикновено се съпровождат с изхвърляне на слънчева плазма, която, достигайки Земята, може да провокира магнитни бури.
