В периода 1974 – 1999 само 1,1% от новите лекарства, които получаваха зелена улица за приложение в лечебната практика, бяха предназначени за така наречените забравени болести. Макар че тези забравени вече болести за последните 25 години са 12 процента от всички заболявания и представляват сериозен проблем за човечеството. В периода 2000 – 2011- та нещата се промениха – 4 процента от одобрените лекарства вече са предназначени за забравените болести. Това съобщава Инициативата Медикаменти за забравените болести (DNDi на английски). Така наречените забравени болести съвсем не са безобидни. Достатъчно е да споменем маларията, лайшманиозата и някои други. Маларията е известна и лесно се диагностицира. Лайшманиозите са група трансмисивни протозойни заболявания при човека и бозайниците, които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или поражения на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от едноклетъчни паразити Преносители на възбудителите на заболяването са пясъчни мухи от родовете флеботомус, Lutzomyia, Psychodopygus и Pintomyia. Заболяването има природна и синантропна огнищност в много страни с тропичен, субтропичен и умерен климат.
Чагас е смъртоносна болест, разпространявана от смучещи кръвта насекоми. Тя е "новиятСПИН на Америка", съобщава "Ню Йорк Таймс".
Подобно на СПИН-а, Чагас е трудна за откриване и може да минат години, преди симптомите да се проявят, твърдят експерти. Причина за това е дългият инкубационен период, който прави болестта изключително трудна или дори невъзможна за лекуване към момента.
Тя се пренася от едноклетъчни, които са се прикрепили към насекомите. Чагас засяга около 8 милиона души в Западното полукълбо, предимно от страните Боливия, Мексико, Колумбия. Повече от 300 000 от заразените са имигранти в САЩ.
Заболяването може да се предаде от майка на детето й, както и чрез кръвопреливане. При около една четвърт от заразените се наблюдава уголемяване на сърцето или на червата. Медикаментите, с които се провежда лечението са много силни, но въпреки това ефективни само ако заболяването е установено достатъчно рано.
Лекарствата не са толкова скъпи, колкото тези, които се използват при лечението на СПИН, но все пак не са достъпни за страните от Централна и Латинска Америка и тъй като това е „болестта на бедните" не се инвестира в изследване и експерименти за нови лечебни препарати. Опасността идва от нелекуващите се имигранти, които бързо могат да разпространят Чагас.
Изследванията на тези болести се задълбочиха през последните години, благодарение на дарителски фондове, които осигуряват средствата. Според Бернар Пекул, изпълнителен директор на DNDi, трябват още много средства и усилия, за да бъдат преодолени тези болести. Вече се работи по проекти в тази насока. Благодарение на ръководената от него организация, вече се прилагат успешно две много надеждни лекарства за малария, други две за лайшманиоза, както и препарати за болестта Чагас. Смъртността от малария спадна с 45 процента в световен мащаб и с 49 процента в Африка. Радостно е че фармацевтичните компании започват да проявяват по-голям интерес към забравените болести защото искат да подобрят имиджа си. Има и икономическа мотивация за този процес – на всички е ясно, че бъдещите пазари ще се отварят в Бразилия, Индия, дори и в Африка.