Всички вече малко или много сме свикнали с това, че новините в световната наука са не само умопомрачителни термини и дълги названия на университети, но има и много забавни, смешни и откровено странни случаи, с които е обсипан пътят към знанията.

РИА Новости представя традиционна извадка от научни постижения на 2013 година, много от които ще разсмеят дори „най-британските” учени в света.

Шнобелиада

Разбира се, главен авторитет в областта на смешните научни новини си остава Шнобеловият комитет, който всяка година присъжда съответната премия за научни постижения, „които първо предизвикват смях, а след това ни карат да се замислим”.

Тази година на церемонията в Харвардския университет бяха удостоени изследователи, изучавали ориентацията на торните бръмбари по звездите, въздействието на операта върху мишки, преживели трансплантация на сърце, влиянието на алкохолното опиянение върху привлекателността и беларуският президент.

Например наградата по физика отиде при учени за публикация в сп. PLoS ONE, където те доказват, че някои хора могат да тичат и да се задържат по повърхността на водата в езеро – ако обаче те самите и езерото се намират на Луната.

© Ivanenko et al./ PLoS ONE

В интервю за РИА Новости един от авторите – руснакът Юрий Иваненко, разказва, че тичането по вода може да стане един от видовете тренировка за астронавтите, а и развлечение и вид спорт на бъдещите лунни бази.

Двама „шнобелови” археолози получиха награда за експеримент с поглъщането на недосварена земеровка и по-нататъшното изучаване на съдбата на нейните останки – така учените се опитали да определят кои кости на земеровката могат да преживеят преработката в храносмилателния тракт на човека и кои – не.

Награда по теория на вероятностите заслужено грабнаха шотландци за две много важни открития за кравите. Без тях никога нямаше да разберем, че, първо, колкото повече лежи кравата, толкова по-голяма е вероятността тя да стане, и второ, ако кравата е станала, много сложно да се предскаже колко скоро ще си легне тя.

Накрая, Александър Лукашенко беше удостоен с награда за мир „за превръщането на публичните аплодисменти в незаконно действие”, а беларуската полиция – „за ареста на еднорък човек за аплодисменти”.

РИА Новости тази година по традиция също е представила своята извадка за потенциални Шнобелови работи. Техните герои са спасявали кафе, слушали са как хъркат децата, надничали са под поли и в аквариуми с живи шарани, брулили са плодове, тичали са по стълби, лекували са грип с наркотици, съдили са се със скелети…

В същото време по света

С Шнобеловата награда не свършва смешната и странна наука. Например физикът от немския университет „Фридрих Шилер” Инго Алтхофер сложил в пералнята една кофа с части от конструктор Lego и ги завъртял в програма за повече от час при температура 40 градуса без прах за пране и центрофуга.

Това помогнало на учения да изясни какви структури се образуват от детайлите в този случаен процес – освен това, според него, по такъв начин обикновена перална машина може да постави началото на нова насока в съвременното изкуство.

Автори на статия в сп. PLoS ONE от Нидерландия анализирали 10 съвременни езика – холандски, исландски, италиански, руски, испански, ча-палаа – езика на коренните жители на Еквадор, лаоски, путунхуа – севернокитайски език, езика на австралийските аборигени мурини пата и сиву – един от езиците в Гана. Тази колосална работа учените извършили, за да разберат, първо, явява ли се дума въпросителното междуметие „а?” (huh?), и второ, универсална ли е употребата му в това качество.

Британски учени, оправдавайки своята репутация на първенци в най-неочакваните научни новини, тази година например изучавали аероакустичните свойства на свирещия чайник върху печката, за което авторите провели няколко експеримента.

Освен това те се интересували може ли да се използва технологията на магнитно-резонансната томография за контрол на качеството на традиционния британски Pork Pie със свинско (подсказваме: може). Накрая група лондонски изследователи открили още един страничен ефект от кафето – те описали емисиите въглероден оксид в атмосферата от процеса на печене на кафеени зърна в домашни условия.

Техни американски колеги в качеството на обект на изследване избрали изключително популярния в САЩ и други страни жест fist bump – удряне на юмрук в юмрук като поздрав с победа. Според изследователите от университета на Западна Вирджиния, чиято статия е публикувана в Journal of Hospital Infection, разпространението на fist bumps като приветствие сред медицинския персонал в болниците ще помогне да се контролира разпространението на бактериите, което съпътства традиционното ръкостискане.

Учени от Сърбия и Босна и Херцеговина изяснили любопитен факт – оказва се, че това колко е смешно заглавието на научна статия по психология съществено влияе върху броя на нейното сваляне от електронния ресурс и почти никак – върху цитирането й.

РИА Наука представя

Много забавни новини в отиващата си година са публикувани и в раздела „Наука” на РИА Новости. Така, заедно с учените, журналистите изяснили защо шимпанзето, такова силно и „спортно” същество, не може добре да играе бейзбол, което тази година е спечелело конкурса „Изтанцувай своята дисертация”, както и променили ли са се в последните 165 милиона години сексуалните „навици” и формата на половите органи на скакалците.

Няколко новини обаче си струва да се отбележат специално.

Обичате ли електронна музика така, както я обичат австралийските птици лира (Menura novaehollandiae)? Самците на тези красиви птици, както станало ясно, умеят не само да изпълняват дълги брачни „серенади”, подобни на електронната музика от 80-те години, но и да танцуват под техния съпровод, синхронизирайки движенията си с ритъма.

Тази година разбрахме също така, че малките охлюви от рода Siphopteron по време на чифтосване си пробиват взаимно главите с остри израстъци на пениса и вкарват там секрет от простатата. Защо тези мекотели проявяват подобна нежност, учените не знаят – възможно е по такъв начин охлювите да регулират хормоните на партньора и да влияят върху поведението му.

Накрая, има научни новини и от категорията „Щеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно” и главната от тях също се отнася за мекотели.

През есента британски и американски учени изучавали антарктически миди, открити край бреговете на Исландия. Тези живи организми се отличават със завидно дълголетие, но за да се установи тяхната възраст по „годишните пръстени” на раковините, последните трябва да се отворят – и по такъв начин животът дори на най-старата мида приключва.

Точно това се е случило с номер 061294: първоначално учените „преброили”, че е на 405 години, но след това се изяснило, че са сбъркали с около столетие. От новата статия, публикувана през ноември, излиза, че мидата се е родила през 1499 година и е била съвременник на Христофор Колумб.

© Bangor University

Но самите автори се смущават не от това, че в процеса на изследване са убили най-старото животно на Земята, спокойно преживяло повече от 500 години, а че „може би малко са прибързали с публикуването на данните” – първата статия с грешната оценка излязла през 2008 година.