И светът би изглеждал съвсем различен, ако можехме да видим, макар не всички, но поне някои от тези радиосигнали.

Преди време художникът визуализатор Николай Лам ни показа на какво може да прилича околния свят, покрит със сигнали от мрежите за безжично предаване на информация Wi-Fi. Сега той ни демонстрира многостранните цветни светлини на мрежите за клетъчна връзка и сигналите на мобилните телефони.

На пръв поглед визуализацията напомня заря в разгара на някой празник. Но всъщност това изображение на многоцветното „одеяло”, украсяващо градската среда, има достатъчно сериозна научна основа.

Както и миналия път, Николай Лам е създавал своите изображения, консултирайки се с учени, явяващи се специалисти в дадената област. Този път в ролята на консултанти са встъпили Данило Ериколо, професор по електротехника и информатика от университета на Илинойс в Чикаго, и Фран Карацкиевич, професор по електротехника и информатика от университета на Илинойс в Карбондейл.

Ето какво разказват учените по отношение на „психеделичния” проект на Николай Лам:

„На първото изображение виждаме шестоъгълната решетка на базовите станции за клетъчна връзка, покриващи един от районите на Чикаго. Образът на радиовълните на всяка от базовите станции се отличава от образа на другите станции, тъй като към базовите станции се включват различни радиоканали.

Обединяването на тези уникални за всяка станция параметри й дава уникална цветова комбинация, която в реалността много бързо се изменя с времето. В районите с голям брой намиращи се там хора цветовите гами на всяка базова станция ще бъдат толкова богати, че няма да може да ги възпроизведе нито един от най-качествените монитори или телевизори.”

Големите лъчи, които може да се видят на някои изображения, са сигнали от мощни станции за клетъчна връзка, покриващи предградията. На изображението на Чикаго такава станция осигурява покритие с клетъчна връзка на част от езерото Мичиган, на брега на което се намира и самият този град. А на третото, добре разпознаваемо изображение, се виждат лъчи радиовълни от кула, която осигурява клетъчна връзка с близките райони на Лос Анджелис.

Следва да отбележим, че липсата на възможност за визуално възприятие на радиовълните от човека не е недостатък, а по-скоро голямо благо за него. Тъй като едно е да гледаш макар и необикновено красивите статични изображения тук, а друго – да се намираш в динамична среда, която постоянно мени своята „окраска” с огромна скорост, милиони пъти в секунда, което може да те побърка за отрицателно време.