Топенето на ледниците и ледените щитове предизвиква малки промени във въртенето на Земята. Възможно е проследяването на позициите на полюсите да стане нов метод за мониторинг на глобалното затопляне.
Компютърно моделиране сочи, че топенето на ледените щитове и като следствие – ръстът на морското равнище, може да се отразява на разпределянето на масата на повърхността на Земята. А това ще доведе до изместване на земната ос и потвърждение за това вече има.
Джанли Чен от Тексаския университет в Остин (САЩ) и колегите му показали, че топенето, предизвикано от нашите парникови емисии, внася собствен принос в това изместване.
Изместването на оста на въртене на Земята е резултат от два основни фактора, всеки от които си има своя причина. Движението на полюсите, открито от астронома Сет Карло Чандлър, възниква поради това, че Земята не се явява абсолютно твърда. Ежегодното изместване на полюсите е свързано с орбитата на Земята около Слънцето.
Ако отчитаме и едното, и другото, ще остане още нещо. Откакто през 1899 г. на Северния полюс е установено непрекъснато наблюдение, той се премества средно с 10 см на година по 70-ия меридиан, преминаващ през източната част на Канада (70° западна дължина).
Този дрифт е резултат от изменения в разпределянето на масата на Земята във връзка с бавния „отскок” на кората, тоест нейното повдигане, започнало след последния ледников период. Но екипът на Чен открил нещо още по-удивително. През 2005 г. полюсът, движел се дотогава на юг, внезапно променил посоката и запълзял на изток, с което се занимава и до днес. От този момент той е изминал вече около 1,2 м.
За да разберат причините за явлението, учените използвали данните от американския спътник GRACE, който следи измененията в гравитационното поле на Земята. Получените сведения позволили да се изчисли преразпределението на масата на повърхността на Земята от топенето на гренландския и антарктическия леден щит и планинските ледници, както и предизвиканото от тях покачване на морското равнище. Резултатите идеално съвпаднали с наблюдаваните изменения на средното положение на полюса.
„Топенето на ледовете и изменението на морското равнище 90% обясняват изместването в източна посока – подчертава Чен. – Движещата сила на внезапната промяна е изменението на климата.”
Учените заключават, че най-голям принос има топенето на гренландския леден щит, който губи около 250 гигатона на година. Вторият по значимост фактор е топенето на планинските ледници (около 194 гигатона годишно). Антарктида прибавя 180 гигатона загуба на година, но тук остава значителна неопределеност, тъй като изменението на гравитационното поле в резултат на „отскока” на земната кора под Антарктида още е слабо изучено.
Тъй като средното положение на полюса може много точно да се измери с многобройни независими методи, този показател и неговото изменение са подходящи за оценка на мащабите на топенето на ледените щитове, особено в прозореца между приключването на работата на GRACE и изпращането на следващо поколение спътници, които да могат да се справят и с тази задача.
