Лошото настроение невинаги води до депресия – но то може да се изтърпи само докато не накара психиката рязко да промени състоянието си от нормално на депресивно.
Депресията е болест като грипа или стомашното разстройство. Тя започва поради някакви проблеми в нашия психоневрологичен апарат, които не могат да се победят само със силата на волята и против които съществуват цяла редица терапевтични средства, включително всички известни антидепресанти.
Вероятно си струва още веднъж да споменем, че под депресия разбираме не обикновена тъга, а клинично заболяване. Очевидно е, че както всяко заболяване депресията трябва да се подчинява на обичайните клинични правила.
Едно от тези правила гласи: болестта е по-добре да се предотврати, отколкото след това да се лекува, а ако вече е започнала, то е най-добре да се овладее още в самото начало. Дали това важи за депресията? И ако да, как да изберем момента, за да й нанесем съкрушителен удар?
С тези въпроси се заели Мартин Шефър и колегите му от университета във Вагенинген (Нидерландия) и специалисти от Австралия и САЩ. Изследователите се допитали до 600 души – здрави и с депресия, като ги приканили в продължение на 5-6 дни да следят своите емоции.
По десет пъти на ден ръчните часовници на доброволците издавали звуков сигнал, който им напомнял, че трябва да запишат изпитваната от тях тук и сега емоция. Емоциите били групирани в четири групи – радост, удовлетвореност, тревога и тъга. Трябвало да се отбележи не просто една от тях, но и колко силна била тя.
6–8 седмици след това участниците в експеримента попълвали въпросник, който показвал степента на неговата депресивност. Както пишат изследователите в сп. PNAS, някои преминали в по-тежък стадий на депресия. Това, което било интересно, е, че ясно съответствало на динамиката на настроението им, което било проследявано няколко седмици преди това.
В емоционалната динамика можел да се отдели и преломният момент, когато „критичната маса” на емоциите достига такава стойност, че състоянието на системите – в случая психиката – се променя бързо и силно.
Да си представим човек, който се намира в емоционално равновесие, без да изпитва никакви негативни чувства. В такъв случай всяка негативна емоция предизвиква отклонение от състоянието на равновесие и колкото повече присъства тя, толкова повече се отклонява психиката от равновесното положително състояние. Колкото повече човек се тревожи, тъгува и т.н., толкова по-близо е той до преломната точка.
И тук е много важно да се следи не моментната емоция, не моментният стрес, а колко дълго се съхраняват последствията от този стрес. Човек може да изпадне в тревожно състояние след неприятен разговор, но ако това тревожно състояние остане и през следващия ден, може и трябва да се говори за сериозен риск от депресия.
В бъдеще такова състояние може да се развие в обичайните симптоми на депресия – повишена уморяемост, психическо изтощение, трудности с концентрацията и т.н., и на този етап вече е трудно справянето с депресията.
Но ако се улови моментът и се спре развитието на болестта, преди тя да събере „критична маса” и да премине точката, от която няма връщане, може да се мине с по-малко терапевтични усилия.
И в това, както се надяват авторите, установената от тях математическа закономерност на развитието на депресията ще окаже неоценима помощ на психоневролозите, допълва ScienceNOW.
Серотонинът не е виновен
Друго изследване, проведено от учените от Телавивския университет, ще помогне на лекарите да изберат най-добрия антидепресант за всеки отделен пациент само въз основа на кръвен анализ.
Това откритие ще спести на болните практикувания досега метод „проба-грешка” в подбора на психотропни средства, пише в. „Аарец”, като се позовава на статия в научното списание Translational Psychiatry.
Израелските изследователи под ръководството на д-р Давид Гурвиц и Ноам Шомрон упели да изолират редица гени, отговорни за създаването на рецептори в мозъчните клетки, които определят реакцията на човека на различни типове антидепресанти. Това откритие, твърдят учените, е способно да измени сегашните представи за причините за възникването на депресията.
Шомрон разказва, че хората, изпаднали в депресия, много страдат, а търсенето на лекарство, способно да облекчи мъките им, отнема седмици и дори месеци. Учените се съсредоточили върху изучаването на препарат под названието проксетин от семейство SSRI, който е основен за такива популярни антидепресанти като Prozac, Cipralex, Seroxat, Paxxet, Paxil, Parotin и Paroxetine-Teva. Те се опитали да открият най-бързия и ефективен начин да определят как реагира на един или друг препарат организмът на пациента.
Любопитно е, че за тези опити изследователите не се нуждаели от болни доброволци, а използвали 80 образеца на бели кръвни телца, взети от здрави хора. Те определили какъв тип кръв най-силно реагира на тези вещества, след което съставили пълен молекулярен профил за всички образци.
„Резултатите от изследването се оказаха напълно неочаквани за учените, които ги препровериха няколко пъти. Изясни се, че единствената сериозна разлика в реакцията на тези препарати се определя от гена CHL1, който досега не се свързваше с проявата на депресия”, казва проф. Шомрон.
Д-р Гурвиц от своя страна отбелязва, че белтъкът, кодиран от този ген, е описан в научната литература като основно вещество при създаването на синапсите (съединение между невроните) в мозъка. Така депресията може да е свързана не с дефицита на серотонин, както се смяташе досега, а с недостиг на белтъци, които възстановяват увредените от стреса синапси.
