Праволинейното схващане за остаряването е следното: раждаме се, растем, съзряваме, постепенно губим сили и накрая умираме.
В природата обаче нещата невинаги стоят по този начин. Всъщност някои видове са по-малко застрашени от смърт, когато са достигнали до старостта, отколкото на по-ранна възраст.
„Еволюцията е измайсторила огромно разнообразие от методи, по които да нареди демографския график на създанията”, коментира пред LiveScience биологът Оуен Джоунс от Университета на Южна Дания. Той определя откритията на своя екип като интригуващи, защото се оказва, че класическата еволюционна теория обяснява само един от тези методи.
Да разберем смъртта
Еволюционните теоретици, работили в периода между 1950 и 1970 г., обясняват познатата схема с нарастваща смъртност при напредване на възрастта като „сделка” между размножаването и оцеляването.
Ако един организъм има ограничен брой ресурси, той трябва да реши дали иска да ги отдели за създаването на потомство (търсене на половинка в живота, ухажване и чифтосване), или да оцелее някоя и друга година допълнително.
„Въпросът е как се балансира между двете”, казва Джоунс. „Ако вложите всичко в оцеляването, не се възпроизвеждате много или дори изобщо. Ако насочите цялата си енергия към размножаването, ще имате по-ниска степен на оцеляване.”
Без значение колко добро е здравословното ви състояние или на какви ресурси се радвате, винаги има вероятност да умрете. Може да ви блъсне автобус, да ви удари мълния или да се подхлъзнете фатално. Според Джоунс по тази причина еволюцията толерира тези, които се възпроизвеждат рано, преди да им се е случило нещо лошо. Така генетичните мутации, които благоприятстват ранното възпроизвеждане, ще бъдат запазени, дори и за сметка на по-нататъшния живот.
И все пак някои проучвания разкриват, че определени видове не остаряват така, както предполага класическата теория. Медузоподобните животни, наречени хидри (Hydra magnipapillata), имат много ниски нива на смъртност, които са постоянни през целия им живот. Хидрата умира толкова рядко в лабораторни условия, че според учените е възможно при 95% от екземплярите естествената смърт да настъпи след 1400 години.
Пустинната костенурка (Gopherus agassizii) пък е все по-малко застрашавана от смърт с напредването на възрастта си. Костенурките, разбира се, не са безсмъртни, но смъртността им на младини е далеч по-висока в сравнение с тази на преклонни години. Ако успеят да преживеят младостта си, животът им може да продължи дори до 80 години.
Различни видове остаряване
Повечето хора, които изучават остаряването, се фокусират само върху няколко вида. Джоунс и неговите колеги са потърсили по-широк обхват и са извършили наблюдения над 11 бозайника, 12 други гръбначни, 10 безгръбначни, 12 растения и зелени водорасли. Изборът им се е основавал на достъпа до достатъчно изчерпателни данни за жизнения цикъл на всички тези видове в неговата пълнота – от раждането до смъртта.
„Резултатите подчертаха многообразието на организмите – казва Джоунс. – Смъртността може да се повишава (с възрастта), може да е постоянна величина или пък да намалява. Същото е и с плодовитостта.”
Японка на 102 години – възраст, на която 95% от хората вече са мъртви, е 20 пъти по-изложена на риск да умре спрямо риска за останалите хора, за които се счита, че са достигнали възраст над средната за човешкия вид. В същото време мангрово дърво на съпоставима преклонна възраст (123 години максимална продължителност на живота за тези растения) е по-малко от два пъти по-застрашено от смърт спрямо риска за средностатистическото остаряло мангрово дърво.
Южният буревестник (Fulmarus glacialoides) е по-застрашен от смъртта с напредването на възрастта. Но остарявайки, става и по-плодовит.
Хидрите имат постоянно ниво на плодовитост през целия си живот. А много животни, също като хората, продължават да живеят и след репродуктивните си години, включително косатките.
Разнообразието при нивата на смъртност и плодовитост не е свързано с продължителността на живота, допълва Оуен Джоунс. Не само живеещите дълго създания (като пустинните костенурки) показват ниски нива на смъртност с напредването на възрастта. Беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) живее максимум пет години. На тази възраст 95% от птиците от този вид са мъртви. Но рискът от смърт е постоянен при зрелите индивиди и не се увеличава с остаряването.
Нови предизвикателства
Откритията предизвикват твърденията на класическата теория, предполагайки, че старите идеи имат нужда от преразглеждане. Според Джоунс е необходимо учените да приемат наблюденията и да се запитат защо са факт тези модели.
По думите му е вероятно големината на тялото на даден вид да оказва роля в разпределението между различните модели на остаряване. Така например организмите, които с възрастта не спират да растат (някои дървета), може би на старини са по-малко застрашени от влиянията на променящата се околна среда или други рискове.
Екипът от изследователи планира да изучи допълнителен брой същества и в крайна сметка да достигне със сигурност до причините за различията между тях.
