Има системи, където дори най-далечните планети са отделени от звездата на трийсетократно по-малко разстояние, отколкото при нас.
Но изглежда, сме прибързали да ги наречем пренаселени. Като видиш HD 106906, разбираш, че пренаселена е именно Слънчевата система.
Международна група учени под ръководството на Ванеса Бейли от Аризонския университет са открили екзопланета, която отстои от своята звезда на 650 астрономически единици.
HD 106906 b е почти кафяво джудже, но по маса е 11 пъти по-голяма от Юпитер. И това, извинете, е сянката от катастрофата за сегашните теории за планетообразуването.
Тялото е открито случайно – никой не търсил нищо подобно на таковапла разстояние от младата звезда HD 106906, която е на 300 светлинни години от Земята. Но странен източник на лъчение сам привлякъл вниманието на учените и постепенно астрономите отхвърлили всички останали версии.
Тоест на теория това може да е светлина от друга звезда, случайно попаднала на снимката, но с отчитането на сегашните данни за плътността на звездите в нашия регион от галактиката това е нереално. Следователно фактите изглеждат така: тялото отстои от своята звезда двайсет и повече пъти, отколкото най-крайната планета от нашата система отстои от Слънцето.
Какво остава? Остава екзопланета, която се е появила незнайно по какъв начин. За да възникне такова тяло, то трябва да е част от протопланетния диск. Такъв около HD 106906 има, но се простира на 120 а.е. от звездата, което, макар да е много (при нас пространството, заето от планети, е четири пъти по-малко), значително отстъпва на разстоянието до HD 106906 b. Що за планета е тази? И защо се намира там, където принципно не трябва да бъде?
Логично изглежда предположението, че HD 106906 b просто е нещо от рода на втората звезда в двойна система. Но не сполучила да събере звездна маса. В двойни системи единият компонент може да бъде по-лек от другия само в разумни граници. В нормата – не повече от 10:1. А тук, с отчитането, че пред нас е нормална звезда от главната последователност, със спектрален клас F5, тоест по-голяма от Слънцето – разликата е далеч повече от сто към едно!
„Толкова екстремно съотношение на масите не се предсказва от теориите за формирането на двойните звезди – казва Бейли. – А теорията на планетообразуването смята, че планета не може да се образува толкова далече от своето светило.”
Какво пък, провървя ни – теориите на планетообразуването отново са получили макар и суров, но справедлив удар, който да ги тласне към развитие. В какво именно е късметът: тази система е на броени милиони години и затова планетата е нагрята до 1500 градуса и е забележима за телескопите, което е направило възможно нейното откриване.
Принципно остава малка вероятност съществуващите теории да са верни. Например планетата може да е скитник, случайно попаднал в младата система, макар че вероятността за това е нищожно малка. Тя може и да е изхвърлена в далечните области на своята система в процеса на резонансно взаимодействие с други планети. Или пък може да е „похитена” от обичайното си място от гравитацията на случайно „преминалата наблизо” звезда?
Последното има сериозно противоречие: дискът – същият, който се простира на 120 а.е., си е останал със същата форма. Очевидно във всеки от вариантите неговата форма едва ли би останала такава.
Впрочем теорията за похищение може да се провери при следващи наблюдения, които ще позволят да се разберат скоростта и особеностите на въртенето на HD 106906 b около своята звезда.
