Наличните данни навеждат на мисълта, че метеоритът Алиенде, прекарал милиарди години в Слънчевата система, не просто е неин роднина, но и директно произхожда от недрата на свръхнова, породила Слънцето и планетите.
Екип учени от Ливърморската национална лаборатория и Аризонския университет (САЩ) начело с Грегъри Бренека изчерпателно анализирали метеорита, паднал на Земята през 1969 г.
И направили следния извод: по състав тялото решително се отличава от другите метеорити, както и от лунните и земните породи, затова става дума за прекия произход на Алиенде от… свръхнова, взривила се преди милиарди години.
Слънчевата система се е образувала преди 4,5 млрд. години – с това са съгласни всички. Но как точно се е случило това, досега беше предмет на спорове.
Смята се, че за да се образува Слънцето от протозвездния облак, наблизо трябва да се е взривила една или няколко свърхнови. Сред всичко останало те са ни осигурили тежките елементи, които толкова често се срещат на планетните системи.
Изследвания са установили, че различните типове вътрезвезден нуклеосинтез – p-, s- и r-процесите, отговорни за възникването на всички елементи, по-тежки от никела – трябва да образуват различни изотопи на едни и същи елементи.
Като анализирали изотопния състав на метеорита Алиенде, учените решили, че за него са характерни следи от r-процеси. Тоест този материал по-скоро е донесен от взрив на близка свръхнова.
Откритието потвърждава хипотезата, че появата на Слънчевата система е била провокирана именно от такъв взрив. На пръв поглед може да изглежда, че метеоритът, паднал през 1969 г. на Земята, може да е гост от друга звездна система. Още повече разчетите показват вероятност от системни метеоритни миграции от такъв род.
Но присъствието на материали, отнасящи се към ранната Слънчева система, намалява вероятността от такъв сценарий до минимум. Тоест човечеството с голяма вероятност може да говори за откриването на първото материално свидетелство от взрива, родил Слънцето и планетите около него.