Преди дни разбрахме, че във вените ни тече кръв на италианци и гърци. Тоест генетично се по-близо до тях, а не до руснаците, става ясно от интервю с акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН във в. „Монитор”.
Изследването, в което са взели участие наши водещи генетици, антрополози и микробиолози, е обхванало 1000 българи и е продължило 3 години.
Друго изследване сочи, че и евреите имат италиански корени.
Днешните евреи са свикнали да водят своето родословие към Светата земя, но новото генетично изследване говори за друго.
Внимателен поглед на хиляди геноми показва, че ашкеназите (които са около 80% от евреите по света), в крайна сметка родом не са от Близкия изток, а от Западна Европа, възможно – от Италия.
Повечето водещи източници смятат ашкеназите за потомци на евреите, които са се преселили в Централна Европа от Близкия изток не по-късно от XII век. Ашкеназите, като повечето представители от тази не толкова етническа, колкото културна (преди всичко религиозна) група, по традиция виждат себе си като потомци на древния израелски народ.
По данни на библейски източници и археологически разкопки последните на свой ред са се появили на историческата сцена преди 3-4 хиляди години в Близкия изток. След като Навуходоносор II през 586 г. пр.Хр. разрушил Втория Йерусалимски храм (Соломоновия храм), израелците се разселили по света.
Скорошни генетични изследвания потвърдили традиционната гледна точка. Две изследвания (едното на генетика Хари Острер от Медицинската школа на Нюйоркския университет, а другото – на генетика Дорън Бехар от Медицинския център Рамбам в Хайфа) причислили трите главни диаспори – ашкеназите и сефарадите от Испания и Португалия и мизрахите от Близкия изток – към хората, които са живели на Близкия изток преди около 2000 години.
В работата на Острер били използвани ДНК от клетъчно ядро, а Бехар и колегите му заложили и на ядрената, и на митохондриалната ДНК (мтДНК). Мнозина специалисти посочили получените резултати като заслужаващи доверие.
Но въпросите остават. Например в двете изследвания са използвани образци, получени едва от няколкостотин евреи. И макар че сътрудниците на Бехар отделили четири основни „групи основатели” на мтДНК на ашкеназите (всички – с близкоизточни корени), техният произход бил определен едва в 40%.
Затова съвсем друг екип учени начело с генетика Мартин Ричардс от университета в Хъдърсфийлд (Великобритания) се заели непосредствено с тези четири групи. Изследователите спрели избора си на мтДНК, тъй като е по-лесно да се секвенира и с нейна помощ може да се обхване голяма извадка. От друга страна, мтДНК се наследява само по майчинска линия.
Известни са определени маркери мтДНК, които са характерни за генетичните линии на различните народи. Екипът на Бехар отнесъл предците на съвременните евреи към хаплогрупа К и N1b. Но към тях принадлежат не само евреи…
Така че Ричардс и колегите му анализирали около 2500 пълни и 28 000 частични митохондриални генома на неевреи от цял свят плюс 836 частични митохондриални генома на ашкенази.
Авторите смятат, че получените резултати се интерпретират еднозначно – източник на над 80% от мтДНК на ашкеназите се отнасят към библейските и дори още по-ранни времена, но се намират не в Близкия изток, а в Западна Европа. В някои случаи те дори са по-древни от времената, когато на континента е дошло земеделието, тоест над 7500 години. Те са най-близки до мтДНК на хората, живеещи днес в Италия. С други думи, предците на евреите са били жени, които по това време са живели в Европа. Едва някои мтДНК се отнасят към Близкия изток.
Тези изводи противоречат не само на сведенията на Острер и Бехар, но и на широко разпространената хипотеза за произхода на евреите. Евреите винаги са смятали, че именно майката определя етническата принадлежност на детето.
Ричардс признава, че работата му ще предизвика горещи спорове. „Готов съм нашите изводи да бъдат оспорени”, казва той. И все пак има възможност да се примирят неговите данни с резултатите от други изследвания – достатъчно е да се предположи, че основателите на бащинската линия на ашкеназите наистина са живели в Близкия изток, а появата на по-древната европейска майчинска линия в родословието се обясни с това, че дошлите от изток са се установили в Европа и са си взели за жени местни красавици.
Действително историците отбелязват мащабно обръщане към юдаизма на представители на най-различни народи от Средиземноморието в елинистичния период (ок. 300–30 г. пр.н.е.).
„Данните са доста убедителни”, смята генетикът Антонио Торони от университета в Павия, Италия, водещ експерт по генетика на европейците. Според него скорошни изследвания на ядрена ДНК също показват подозрително сходство между ашкеназите и италианците.
Бехар не бърза да се съгласява с колегите си. Естествено, че в майчинската линия на ашкеназите има и близкоизточни, и европейски следи, но това не значи, че корените на ашкеназите следва да се търсят в първобитна Европа. Той обещава да публикува своите критични забележки в най-близко време.
Струва си да отбележим, че изводите на Ричардс избиват още един пирон от друга, много спорна хипотеза, отнасяща се до произхода на евреите. Някои твърдят, че всъщност ашкеназите са потомци на хазарите, обитавали Кавказ и приели юдаизма през VIII век.
Например такава мисъл е отстоявал през 2008 г. в своята книга историкът Шломо Занд от Телавивския университет. Нито Острер, нито Бехар са открили потвърждение на това, както и Ричардс, който специално подбирал образци от Азия и Кавказ за проверка на тази хипотеза.
