Клетките на нервния център, управляващ денонощния ритъм, зависят от хормона вазопресин и ако се потисне тяхната чувствителност към този хормон, то настройката на нервния център към новото разписание ще протича доста по-бързо.

Всеки, който е летял със самолет на голямо разстояние, е изпитвал върху себе си джетлаг, или синдрома на смяната на часовия пояс, когато вашето тяло си мисли, че сега е нощ, а вие се опитвате да го убедите, че е ден.

Самолетната смяна на часовия пояс протича прекалено бързо, за да може биологичният часовник бързо да се приспособи към нея, и обикновено изминават няколко дни, докато тялото ви привикне към новия режим.

В този смисъл за хората, които често летят надалече, спасение може да се окаже работата на учените от университета в Киото (Япония), чиито резултати са публикувани в сп. Science.

Хитоши Окамура и колегите му са изяснили, че биологичният часовник може бързо да се пренастрои, ако се намали нивото на хормона вазопресин. Вазопресинът е известен с ролята си във водно-солевия обмен, но той има и редица задачи в централната нервна система – например той е необходим за съобщения между невроните от супрахиазмалното ядро на хипоталамуса. Тази област се смята за център на биологичния часовник – тук в съответствие с информацията от очите се генерират циркадните ритми.

Как супрахиазмалното ядро прави това, не е известно с точност, но вазопресинът взема в неговата роля най-дейно участие. Изследователите решили да погледнат какво ще се получи, ако се потисне вазопресиновото съобщение между невроните на хипоталамусното ядро. За това при мишки бил изключен синтезът на рецепторите към този хормон и две седмици животните били държани в нормален и обичаен денонощен ритъм, когато 12 часът на обяд се сменил с 12 часа нощес.

След това учените изместили този цикъл на 8 часа, сякаш мишките са прелетели няколко часови пояса. Нормално животните се адаптирали към джетлага за 8-10 дни, докато мишките без рецептора вазопресин в супрахиазмалното ядро се приспособявали към новото разписание за 2-4 дни.

Толкова бърза настройка настъпвала и когато при немодифицираните мишки с помощта на специални препарати се блокирала работата на рецепторите на вазопресина.

Вазопресинови неврони в супрахиазмалното ядро има и при човека, затова е напълно възможно скоро с джетлага да се справя една-единствена хормонална (или по-скоро антихормонална) таблетка.

Разстройствата на денонощния ритъм водят не само до битови неприятности, те могат да доведат и до сериозни проблеми със сърцето, обмяната на веществата и пр., затова е възможно чрез „антивазопресинови” средства да се поддържа здравето на хората, чиято професия ги принуждава постоянно да изпитват здравината на биологичния си часовник.

Впрочем вазопресинът е доста многофункционален хормон и влиянието върху нивото му следва да бъде особено внимателно, за да не се нарушат другите му функции.