Забравете въглищата, петрола, шистовия газ, дори атомното ядро. Големият чувал, пълен с битовите ви отпадъци, е сред избраните от Норвегия горива, предаде БТА.

Опитайте се да си представите миризмата, когато голям камион ви подминава на улицата в горещ летен ден. Вдишайте през носа. Смърди, нали? Сега умножете тази смрад хилядократно. Това е усещането да си в едно от най-големите съоръжения за производство на възобновяема енергия в Норвегия - завода Клеметсруд.

Голямо бетонно хале за боклук. Десетки хиляди тонове струпани отпадъци. Конвейерната лента стърже и трака, когато върху нея се изсипва още. Големи камиони сноват до улея и изсипват още найлонови чували с боклук. Огромен промишлен кран се спуска, щипците му захващат около един тон боклук, повдигат го и го преместват до другия край на халето, където го пускат. Вдига се облак от бял прах, който скоро изпълва залата. Не е добре да оставаш тук твърде дълго. Това е мястото където отпадъците, изхвърлени от милиони домакинства в Норвегия, Великобритания  и други страни се превръщат в топлина и електричество за Осло.

Евтино отопление

Боклукът се сортира повторно. Всичко, което може да бъде рециклирано, се отделя, но дори така годишно остават над 300 000 тона смет. Тук това не се възприема като отпадъци, а като енергия. “Четири тона боклук имат същото енергийно съдържание като един тон мазут”, казва Пал Микелсен, директор на службата в Осло, която преработва боклука в енергия. “Това означава много енергия, а използваме съвсем малко енергия, за да го транспортираме”, допълва той. Един тон мазут може да отоплява един дом половин година, отбелязва Микелсен. Казано по друг начин - само част от максималния товар на боклукчийски камион от улиците на Лийдс или Бристол, преработен в енергия и можете да отоплявате дом в Осло половин година.

Процесът е прост. Боклукът, тон по тон, се хвърля в пещ за изгаряне на отпадъци, която се нагрява до 850 градуса. През малък страничен отвор от закалено стъкло се вижда как огънят става светлооранжев с яростен рев на пламъците.

По-зелени училища

Не всичко изгаря. Остават стари консервни кутии и няколко пружини от дюшеци - в края на процеса те са сред пепел, метал, който се рециклира, и много топлина. Топлината нагрява вода до кипене, парата задвижва турбина, която произвежда електричество. Горещата вода пък се отвежда с тръби от завода, до домове и училища в Осло. В училище Bjornholt това означава, че техническият мениджър Агнар Андерсен не трябва да се тревожи вече за доставките на гориво през суровите норвежки зими. “Не трябва да мислим за мазут или фосилни горива. Тази година бе изключено последното училище с фосилни горива”, посочва той. А пълният капацитет на завода ще осигури цялата топлина и електричество, необходими за училищата в Осло и за 56 000 жилища.

Мечта за еколозите, може да си помислите. Не непременно, предупреждава Ларс Халтбрекен, президент на норвежката организация “Приятели на Земята”. “От екологична гледна точка целта би трябвало да се намали количеството боклук, да се използва повторно каквото е възможно, да се рециклира и едва на четвърто място - да се изгори и превърне в енергия. В тези централи в Норвегия и Швеция създадохме свръхкапацитет. Сами се направихме зависими от това да произвеждаме още и още боклук”, отбелязва той.

Пратете ни вашия боклук

Поддръжниците на тази практика не са съгласни и посочват, че всички заводи за превръщане на боклук в енергия, които в момента работят в Европа, общо могат да потребяват едва 5 % от общия обем на отпадъците на континента. Норвегия, твърдят те, на практика помага част от тези отпадъци да се депонира по най-добрия възможен начин. Това определено е вярно в случаите на британските градове Лийдс и Бристол, които изнасят боклук за Осло. Вместо да плащат за депонирането на отпадъците, след като са били отстранени всички рециклируеми елементи, те на практика плащат на Осло, за да ги освободи от този проблем. По този начин Осло получава пари, за да депонира боклука, а и добива енергия от него.

Революцията на добива на енергия от отпадъци може също така да се чуе по улиците на норвежката столица, когато преминава автобус номер 144. Автобусът се движи с биогаз, създаван от гниещите органични отпадъци на града. Един килограм хранителни отпадъци произвеждат половин литър гориво. Ако използват всичко органични отпадъци, които имат, ще могат да задвижат 135 автобуса годишно из Осло. Ако целият този проект се възпроизведе в Европа, според Пал Микелсен, ще бъде усетена голяма разлика.

“Според мен това ще означава, че сме постигнали по-добро ниво на самоустойчивост по отношение на енергията. Ако се направи правилно, то ще означава и възстановяване на много повече материали, както и рязко намаляване на депонирането на боклук.

Осло вярва, че със строг контрол за пречистване на газовете от изгарянето използването на боклука за енергия ще допринесе за намаляване наполовина на емисиите на въглероден диоксид до 20 години. Това ще направи града, чието богатство бе изградено благодарение на петрола, един от “най-зелените” на планетата.