За да напусне пределите на планетата и да преодолее гравитационното поле на Земята, ракета трябва да развие скорост 11,2 километра в секунда. Тази скорост се нарича втора космическа или параболична. За всяко тяло в Космоса тя е различна. Астрофизиците се замислили каква е втората космическа за нашата галактика, тъй като мечтите за междугалактични прелети в бъдеще вероятно ще се претворят в реалност. В рамките на своето изследване Тилман Пифл и колегите му от Потсдамския астрофизичен институт изучили последните данни за резултатите от експеримента RAVE. Учените наблюдавали звездите с 1,2-метровия телекоп „Шмит”, принадлежащ на Англо-австралийската обсерватория (Anglo-Australian Observatory), и изчислили разстоянието до светилата и тяхната скорост. В базата данни от експеримента съществуват записи за 426 000 звезди. Пифл и колегите му избрали за изследването си 90 високоскоростни звезди, скоростта и разстоянието до които били измерени с най-голяма точност. Някои от тях цепят пространството със скорост 300 км в секунда, което е една хилядна от скоростта на светлината. След това учените съставили няколко компютърни модела на спираловидни галактики, чиито размери били сравними с размерите на Млечния път. Те изучили получените модели и отделили един от тях, към който най-добре подхождали описаните звезди. Масата на въпросната галактика трябвало да е еквивалентна на 1,6 млрд. слънчеви маси. „Преди се смяташе, че тази цифра трябва да е двойна. Оказва се, че масата на галактиката е значително по-малка, отколкото предполагахме”, казва съавторът на изследването Джос Бленд.Хоутърн от университета в Сидни. Знаейки приблизителната маса на нашата галактика, астрофизиците изчислили втора космическа скорост за съседните на Слънчевата система небесни тела. За да напусне гравитационното поле на Млечния път, космическият кораб трябва да излети извън пределите на Слънчевата система и да развие скорост от 537 км в секунда. Разбира се, обикновените ракетни двигатели не са способни на това. Най-мощните днес ракети с двигатели на химическо гориво също не са в състояние, както и най-съвременните йонни двигатели. Последните са подходящи за полети в пределите на Слънчевата система, но по-бързо от 15 км в секунда ракета с такъв двигател не може да полети. Бленд.Хоутърн твърди, че колкото и абсурдно да звучи, за междугалактичните и междузвездните прелети ще ни е необходим минимум двигател на антиматерия. Тук стои въпросът за масовото производство на частици антивещество, които да анихилират при контакта с частиците вещество, освобождавайки необходимата енергия.