Важно откритие са направили изследователите от Принстънския университет и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих.

Те са открили, че колебанията на оста на въртене на Земята, т.нар. прецесия, предизвикват повдигане на бедните на азот, но богати на фосфор води от дълбините на океана.

Този процес на преместване на океана (апвелинг) се случва на всеки около 23 000 години и е свързан с колебанията на земната ос, които се случват веднъж на приблизително 26 000 години.

За биосферата апвелингът има огромно значение. Например синьо-зелените водорасли, като Trichodesmium, се хранят с фосфор и преобразуват атмосферния азот във форми, годни за използване от други видове фитопланктон, който на свой ред служи за храна на по-големи организми.

Оказва се, че цикличните колебания на Земята регулират „животоподдържащата система” на биосферата. Този механизъм е сигурен и се явява „застраховка” за целия земен живот.

Изследователите смятат, че механизмът на прецесия-апвелинга може да възстанови биосферата на нашата планета дори след най-драматични екологични изменения. Така природата е предвидила още един начин да защити люлката на живота от вероятни катаклизми.

Изучавайки реакцията на фиксацията на азота при различни екологични изменения в миналото на Земята, учените са открили, че океанът е способен да поддържа относително стабилна хранителна среда, запазвайки началото на хранителната верига и „застраховайки” цялата биосфера.