Климатични модели позволяват да се съди за това как ландшафтът е изглеждал преди около 100 000 години и да се предположи, че ранните хора са напуснали родния континент, ориентирайки се по обширната и плодородна речна мрежа, която ги извела от областта южно от Сахара на бреговете на Средиземно море. Вече няколко десетилетия се обсъжда хипотезата, че три сухи днес северноафрикански реки са били пътища за нашите ранни предци. Водните шосета поддържали съществуването на богата флора и фауна, снабдявайки по този начин най-ранните хора с храна по време на прехода им през континента. „Но никой още не е успял да изясни колко вода е имало в тези реки, кога и къде точно са текли те и колко далече са навлизали в пустинята”, отбелязва хидрологът Том Култхард от университета в Хъл (Великобритания). Култхард и колегите му моделирали климата от последния междуледников период, за да видят как влагата, носена от мусонните дъждове, се е стичала по северните склонове на планините, разположени южно от Сахара. Както се изяснило, дори с отчитане на усвояването и изпаряването е имало достатъчно вода, за да се протегнат зелени коридори през пустинята. Най-многообещаваща от трите хипотетични реки според изследователите била Ирхархар (Irharhar), достигаща влажните области на границата на Алжир и Тунис. Нейната дължина е оценявана на 800 км. Това е най-западната от трите речни системи, но ние знаем, че хората в крайна сметка се отправили на изток. Няма ли противоречие? Не, авторите смятат, че добрали се до устието на Ирхархар, хората вероятно са тръгнали по морския бряг, след стотици или дори хиляди години се пренасочили през делтата на Нил и продължили своя бавен път към Близкия изток. Защо именно Ирхархар? Долината на тази река е дарявала на хората необходимите ресурси през целия маршрут към Средиземно море, докато другите две реки очевидно завършвали в централната част на Либия, която и тогава била доста суха. Оттук просто нямало къде по-далеч да се отиде. Изследователите сочат дори, че в западната част на Северна Африка има повече спирки от средния палеолит, отколкото на изток. В околностите на предполагаемия канал на Ирхархар са открити множество класически каменни оръдия, тоест хората охотно се разполагали на бреговете на реката. Археологът Елена Гарчеа от университета в Касино (Италия) смята, че предложеният модел прекрасно се вписва в съвременните представи за това как ранните сапиенси се разселили из Африка, а след това са преценили за разумно да се отправят в търсене на нови земи.