Нанси Андреасън и колегите й от университета в Айова (САЩ) изследвали с магнитно-резонансна томография мозъците на 200 пациенти с шизофрения в продължение на 15 години. Наблюденията започнали с първите симптоми, така че изследователите можели да кажат как се променя мозъкът едва ли не през цялото развитие на болестта. И все пак, както пишат авторите в American Journal of Psychiatry, първото, което те видели, е, че дори в най-ранните стадии на шизофренията количеството мозъчно вещество при болните вече е по-малко, отколкото при здравите хора. А това означава, че някакви неврофизиологични събития, свързани с шизофренията, произтичат по-рано от първите признаци на болестта. В следващите две години след първите симптоми мозъчните тъкани бързо се умаляват, но след това процесът се забавя. Рецидивите на болестта също подпомагат намаляването на мозъчната тъкан. Защо се случва така, учените все още не знаят, но дори тези данни биха могли да помогнат на лекарите да оценяват развитието на болестта и по съответен начин да коригират лечението. По повод на лечението изследователите са стигнали до неутешителни изводи – колкото по-високи са били дозите на антипсихотични лекарства, толкова по-големи били загубите в мозъка. Такъв ефект се появявал не при всички пациенти, но там, където е присъствал, всичко било напълно достоверно. Според Андреасън нейният екип в продължение на две години е препроверявал тези обезкуражаващи резултати. Изследователите осъзнават в каква задънена улица може да поставят лекарите и близките на болните: ако не се лекуват – лошо, ако се лекуват – пак лошо. Причината за изначалното свиване на мозъка е възможно да се крие в аномалии на развитието – известно е, че при хората с шизофрения размерът на черепа е малко по-малък, така че някои невидими признаци на бъдеща шизофрения може да се проявяват в първите години от живота, когато завършва формирането на черепа. Впрочем засега може да се говори само за съвпадение между размера на мозъка и развитието на болестта – възможно е намаляването на размера на мозъка и шизофренията да са свързани с обща причина. Така или иначе, засега това е единственото изследване от подобен мащаб и с такава продължителност, в което е направен опит да се съпоставят невроанатомичните признаци с развитието на заболяването.