Една жена по странен начин придобила способност за хиперемпатия след отстраняване на амигдалата от мозъка при лечение на тежка епилепсия. Да напомним, че емпатията подразбира съчувствие и разпознаване на чуждите емоции. Защо е необичайно това? Амигдалата участва в разпознаването на емоциите и следва да се очаква, че нейното отстраняване ще затрудни, а няма да облекчи тази задача. Отстраняване на част от темпоралния лоб, включително и на амигдалата, е разпространен метод за лечение на хора с тежка форма на епилепсия на темпоралния лоб, която не се поддава на медикаментозна терапия. След операцията пристъпите, от които жената страдала по няколко пъти на ден, спрели. Но според думите й се появила „нова, завладяваща емоционална възбуда”, която се съхранява вече 13 години. Неврологът Орели Ришар-Морна от болницата към университета „Сент Етиен” (Франция), която се занимава с такива случаи, отбелязва, че при пациенти с епилепсия, преживели хирургична намеса, често се появяват едни или други психологически проблеми от рода на депресии или тревоги, но хиперемаптия е нещо извънредно. Промените, изглежда, засегнали не само емоционалната страна на пациентката, но и цялото й тяло – жената според думите й преживява „световъртеж в сърцето” и „неприятни усещания в хранопровода”, чувствайки емпатични тъга или гняв. Тези усещания я посещават например, когато вижда някого по телевизията, среща се с хора лично или чете за тях в романи.
Магнитно-резонансна томография на главния мозък, на която се вижда добре, че част от темпоралния лоб и амигдалата са отстранени от едното полукълбо.
© 2013 Taylor & Francis
Пациентката смята също, че способността й да разпознава психическите състояния на другите и своите собствени се е подобрила. И това наистина е така – тя изключително добре се проявила в специални експерименти (например събрала най-много точки в теста за разпознаване на емоциите по очите на снимки на 36 души). Според д-р Ришар-Морна, пред нас е първият описан в научната литература случай на подобно емоционално изменение след отстраняване на част от темпоралния лоб. Психолозите разграничават две основни форми на емпатия – емоционална и когнитивна. Първата подразбира способност да почувстваш емоцията на друг човек, втората – да разбереш и да приемеш чуждата гледна точка, тоест да поставиш себе си на мястото на другия, дори без да изпитваш емоции при това. Не е съвсем ясно как човешкият мозък разбира и пресъздава чуждите психически и емоционални състояния, но е очевидно, че не всички притежават такава способност. Например хората с аутизъм имат трудности в разбирането на намеренията на другите, а при психопатите, изглежда, емпатията отсъства изобщо, тоест те не чувстват нищо при вида например на човек, попаднал в беда. Стандартните тестове сочат, че психически здрави жени с хиперемпатия се намират в пределите на нормите. Амигдалата е образувание, което външно прилича на бадем. То се намира дълбоко в темпоралния лоб. Смята се, че тази зона от мозъка участва в социалните взаимодействия и играе критична роля в бързата оценка и реакцията на емоционални дразнители (например в отговор на появата в полезрението на страшен хищник или тъжното лице на друг човек). През 2001 г. изучаването на 22-ма души с отстранена част от темпоралния лоб показало, че колкото по-силно е пострадала амигдалата, толкова по-зле хората разпознават емоции по изражението на лицето. Освен това известно е, че увреждането на амигдалата води до емоционален дефицит сред самите пациенти (оттук и тревогата и депресията). Но даденият случай говори, че при отсъствието на амигдалата другите области на мозъка са способни да организират нови връзки, които да поемат върху себе си отговорността за съпреживяването. „Невронната основа на сложните емоции, включително емпатията, е изучена зле – коментира Джоузеф Сирвън от клиниката на Майо (САЩ). – Очевидно при емоциите няма един анатомичен корелат. По-скоро сложните емоции (надежда, съчувствие и т.н.) възникват в резултат на взаимодействието на редица мозъчни области и амигдалата е само една от тях.” Ученият добавя също, че много открития на съвременната невробиология са свързани с наблюденията на единични случаи като този. Изучаването на скритите възможности на мозъка е най-удобно например при аномалии.
