Възможно ли е да променим у себе си нещо толкова нематериално, като мислите? Особено онези, които са силно натрапчиви и ни блокират? Науката дава положителен отговор, пише Жосеп Фита в испанския „Вангуардия.
Главният мозък на човека е пластичен, казват невролози. Пластичността е способност за промяна, а нервната система се изменя по пътя на повторениета”, обяснява невробиологът Мануел Нието Сампедро, шеф на Центъра за невронна пластичност към института „Рамон и Кахал” в Мадрид. Според него трябва да се работи с мозъка така, както тренират спортистите – постоянно, повтаряйки едно и също движение.
„Повторното използване на синаптичната връзка между две нервни клетки създава т.н. „продължителна потенциация”
Този процес се асоциира с обучението и паметта. Електрофизиологичното явление предизвиква морфологични промени. Чрез повторното повтаряне, връзката между клетките
става все по-тясна. Тайната е в упоритото повтаряне.
Как може това да се приложи това на практика? Един от начините е медитацията.
„Научно е доказано, че при медитация се намалява безпокойството и депресивността и се подобрява душевното състояние. Тя ни помага по-добре да общуваме с другите и ни прави по-уравновесени”, казва професорът по психобиология Висенте Симон от Валенсия
През 2011 г. учени от Йейлския университет доказаха чрез сканиране, че хората, медитиращи често, могат да отключат зони на мозъка, които отговарят за разсеяността и бленуването.
Психиатри от Масачузетския университет потвърдиха, че
8-седмична медитация може да доведе до промени в зоните на мозъка, свързани с паметта, самосъзнанието, емпатията и стреса. Сивото вещество на хипокампуса става по-плътно, обясняват невролозите.
По думите на Симон, най-трудното в медитацията е човек да намери 15-20 минути на ден и да я практикува редовно.
