Направена е убедителна демонстрация, че ДНК може да бъде използвана за дигитално архивиране на данни, съобщиха британските автори на изследването в сп. „Нейчър“. Екипът е закодирал научна статия, снимка, сонети на Шекспир и част от речта на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“ в изкуствено създадени сегменти от „молекулата на живота“. След това информацията е била разчетена със 100-процентова точност. Според изследователите в ДНК може да се закодира огромно количество информация за хиляди години. Все пак те признават, че на този етап синтезирането на молекулата в лаборатория прави подобно съхранение на информация „ужасно скъпо“, но твърдят, че новите и по-бързи технологии скоро могат да го направят много по-поносимо, особено за дългогодишно архивиране. „Едно от предимствата на ДНК е, че няма нужда от електричество за съхранението. Ако я държите на студено, сухо и тъмно място, ДНК се съхранява много дълго време“, обясни членът на екипа Иван Бърни от Европейския биоинформатичен институт в Хинкстън край Кеймбридж. Спираловидната молекула се основава на 4 химически групи или „бази“, които, подредени по специфичен ред, носят генетичните инструкции, необходими на жив организъм да се изгради и поддържа. Използваната от изследователите система използва същите четири групи, но на съвсем различен език от онзи, разбираем за живия организъм.