В дълбоките кратери на Марс има следи от глина, а тя се образува, само при подпочвени води. Това кара учените да предполагат, че на Червената планета може да има течна вода, а следователно и живот, дори след изпаряването й, пише сп. Nature Geoscience.
Смята се, че в дълбока древност, още в Ноевата епоха - преди 3,8-3,5 млрд. години, на Марс е имало океани и реки. Масата и размера на планетата са доста малки, за да запазят голяма и плътна атмосфера, затова водата постепенно изчезнала. Сондата MRO (Mars Reconnaissance Orbiter) откри преди време много отлагания на глина, в които се съдържат молекули вода,
Астрогеолози , ръководени от Джоузеф Михалски от Института по планетология в Тусон, Аризона са анализирали глината в някои кратери на повърхността на Червената планета. Специалистите се фокусират върху глинените отлагания на дъното на дълбокия кратер Маклафлин в марсианските "тропици", в северното полукълбо на планетата. Астрогеолозите забелязват, че тези глини, съдейки по данните от сондата, съдържат следи от соли на желязото и магнезия. Подобни вещества не могат да се образуват без участието на молекули на водата. Екипът предполага, че глините са се образували благодарение на големи запаси от подпочвени води в повърхностния и дълбокия слой на марсианската почва. Учените проверяват своята хипотеза чрез климатичния модел, който описва състоянието на почвата на Марс в различните геоложки епохи – по време на относително влажната и топла Ноева епоха и последващите я студени и сухи Хесперийска и Амазонска.
Авторите смятат, че течната вода на Марс е съществувала на дълбочина от 2 до 5 км , доста дълго, дори няколко милиарда години. Според Михалски и колегите му, условията в марсианската почва са били достатъчно благоприятни от гледна точка на киселинност, температура и наситеност с микроелементи за развитие на бактерии.
Сега учените предлагат следващия марсоход да бъде насочен към един от дълбоките кратери, за да се търсят там следи от живот.