Никой не може да предскаже по-точно  от съучениците ни как ще се развие съдбата ни и какви ще станем, твърдят канадски учени , цитирани от „Дейли мейл“. Приятелите ни от детството се оказва, че ни познават по-добре от самите нас.
Преподавателката по психология в  университета „Конкордия“ в Монреал Лиза Сербин и аспирантката  Алекса Мартин-Стор публикуваха резултати от 35-годишно наблюдение на развитието на две поколения деца.
Още през 1976-77 г. на децата от първи втори и седми клас предложили да попълнят анкета, в която те дават оценка на своите съученици от гледна точка на агресия, симпатичност,  социална изолация. После същите участници попълвали въпросника за самите себе си. В следващите 20 години психолозите внимателно следили как се развиват анкетираните.
През 1999-2003 г. учените отново разпитали над 700  души, като се интересували от тяхното нервно състояние, степен на екстровертност, добросъвестност.
Учените установяват, че оценките на съучениците тясно съответстват на чертите, които се проявяват у изследваните лица в зряла възраст.
От резултатите психолозите извличат и някои закономерности. Така например, децата, които в детството се възприемат като социално изолирани, в бъдеще по-често стават по-малко добросъвестни. А децата, които приятелите им в клас възприемат като социално изолирани, като големи показват по-ниска степен на екстровертност. Известно е, че по-силно изразената екстровертност води до по-силна нужда от социални контакти.
Учените смятат, че изводите от изследването могат да помогнат на децата и техните родители да намерят ефективен механизъм за решаване на проблема с агресивното и с асоциалното поведение.