Учени издигнаха хипотезата, че мозъкът на делфините обработва информацията от техните ултразвукови сонари, като използва алгоритми от нелинейната математика. Трудът е публикуван в списанието Proceedings of the Royal Society, а накратко съдържанието представя Discowery News.
Вниманието на изследователите е било привлечено от необичайното поведение на делфините по време на лов, когато те, навлизайки в рибния пасаж, изпускат малки мехурчета. Смята се, че те правят това с цел да объркат рибите и да ги принудят да плуват по-близо една до друга. Авторите на изследването обръщат внимание на факта, че наличието на тези мехурчета силно пречи на използването на ултразвуковия сонар на делфините, тъй като въздухът силно разсейва звука. Следователно делфините с това си поведение или пречат на самите себе си, или те могат да разделят сигнала, отразен от тялото на рибата, от сигнала, разсеян от мехурчетата. Ултразвуковите кликвания, отделяни от делфините за ориентация, имат малко по-различна амплитуда. Учените са доказали как именно това свойство може да се използва за отделяне на сигнала от фона. За това не се изисква особена чувствителност на сонара, а доста сложен алгоритъм за обработка на отразения сигнал.
Такъв алгоритъм включва елементи на нелинейната математика - диференциални уравнения и уравнения с частни производни. Това предполага, че мозъкът на делфините в една или друга форма е в състояние да изпълнява такива сложни изчисления. Авторите обаче подчертават, че до провеждането на преките експерименти с реални животни това предположение е само една хипотеза.
По-рано друга група от изследователи с помощта на анализ на генома на делфините идентифицира гените, важни за развитието на нервната система на бозайниците. В сравнение със сухоземните животни относителният обем на мозъка на делфините е увеличен три пъти. Това позволи на учените да съпоставят промените в генома с промените в нервната система и да се идентифицират отговорните за това гени.