Да благодарим на съдбата за гранита, заявява “Сан Франциско кроникъл”. Ако не беше формирането и последвалата я ерозия на големи количества богат на метали гранит, еволюцията на многоклетъчния живот – включително хората – е можела да бъде забавена сериозно. Това показва ново изследване на Джон Парнел, геолог от университета в Абърдийн.
През голяма част от историята животът на Земята е съществувал само като едноклетъчни организми. Някои протеини са от жизненоважно значение за многоклетъчния живот и се смятат за също толкова важни за еволюцията му от едноклетъчните, но изискват тежки метали, особено мед, цинк и молибден. Предишни изследвания показват, че многоклетъчните форми на живот са еволюирали преди около 1,6 и 1,2 милиарда години. Изследователите смятаха, че преди това тези важни метали са били далеч от околната среда, в която се е развивал животът – или в бедните на кислород дълбини на океана, или в древните рудни депозити в земната кора, като са очаквали да бъдат подложени на ерозия.
Парнел и колегите му са предложили друга опция, която се потвърждава от новите геоложки доказателства: основните метали са се появили от ерозията на рядък вид гранит, който се е формирал в големи количества скоро след сблъсъка на земните масиви, довело до създаването на суперконтинента Нуна преди около 1,9 милиарда години. Анализите на екипа показват, че най-големите депозити от този вид гранит – чийто химичен състав води до концентрацията на металите в рудни депозити, които се ерозират лесно, вместо да се разпределят през камъка – са се формирали между 1,8 и 1,3 милиарда години по-рано. Тогава разтопена магма дълбоко под земната кора се е издигнала до малко под повърхността и е кристализирала. Геологичните данни по света съдържат значителни доказателства, че тази форма на гранита е започнала да ерозира практически незабавно, като е осигурила голямо разнообразие от метали на крайбрежните и ниски райони. Например, количеството изотопи на стронция в древните скали, които са се отложили като седименти по морското дъно, показват, че ерозията от суперконтинента е достигнала върха си преди около 1,9 милиарда години. Освен това големи количества сулфатни минерали, особено такива, които са се сформирали като резултат от изпаряването на богатите на минерали води в сух климат, са започнали да се появяват преди около 1,7 милиарда години. Това показва, че металните сулфиди, откривани в богатите на руди каменни депозити, са ерозирали, като по този начин са отделяли метали. Едноклетъчните организми са включили тези следи от метали в протеините, съдържащи метали, които в крайна сметка са позволили диверсификацията на многоклетъчния живот. Изследването е публикувано в американското сп. “Геология”.