Азотът е основна част от атмосферата, и въпреки това може да е вреден за околната среда, предаде “20 минют.фр”. Когато естественият му цикъл се наруши, особено от химичните торове, които насочват нитратите към растенията, за да ускорят развитието им, могат да последват най-различни щети за околната среда – от еутрофикацията на водата, до загуба на биологичното разнообразие. В интервю пред “Ню сайънтист”, Алисън Лийч, учен от университета във Вирджиния, обяснява защо трябва да се погрижим за отделяния азот. “Притесняваме се от реактивния азот, който не влиза в състава на 80% от атмосферата”, обяснява тя. “Тези други форми на азота могат да циркулират във водите, почвите и въздуха и да имат негативни последствия за околната среда и човешкото здраве”.
Атмосферното замърсяване, киселинните дъждове, загубата на биологичното разнообразие – азотът е отговорен за множество щети. Основни виновници за това са азотните торове. Бретонските плажове, в които зелените водорасли се развиват бързо поради изобилните нитрати, стичащи се в реките, са един от примерите за нарушения, до които може да доведе прекомерното отделяне на азот от земеделието. Някои индустриални процеси също увеличават концентрацията на азота във въздуха. Според европейските оценки от 2011 г. Франция отделя 40 кг азот годишно за всеки хектар. Холандия надхвърля 120 кг за същия показател.
Алисън Лийч е разработила “азотен калкулатор”, който позволява на всеки да измери своя принос за азотните емисии. Както при въглеродния двуокис, за най-много азот отговарят потребяващите големи количества месо. За охранването на едно теле за пържоли се използват големи количества зеленчуци, които често се произвеждат с помощта на азотни торове, а животните пък произвеждат големи количества богата на азот тор. За да се реши проблемът, е нужно ограничаване на използването на пестициди и по-добро управление на пръсканията. Самата Лийч съветва да ограничим консумацията на месо, но това не би трябвало да означава да се тъпчем със зеленчуци, отглеждани с химически торове.