Според Heinz кетчупът излиза от легендарната стъклена бутилка с мъчително бавна скорост от едва 0.045 км/ч. Ако се чудите, това е дори по-бавно от скоростта, с която се придвижва галапагоската костенурка, която, по данни на зоологическата градина в Сан Диего, пълзи сравнително бързо – с 0,26 км/ч.
Защо кетчупът се бави толкова? Отговорът е прост – заради триенето. За щастие на любителите на бургери по света нетърпеливото тръскане на бутилката с кетчуп може да остане в миналото благодарение на Дейв Смит от Масачузетския технологичен институт, съобщава „Тайм“. Той и екип от механоинженери и нанотехнолози работили в продължение на два месеца, за да намерят решение на този проблем. Учените успели да създадат LiquiGlide - „структурирана течност“, която е в твърдо агрегатно състояние, но има свойствата на течност. Този материал-чудо може да се използва за покритие на всякакви повърхности и е изработен от вещества, одобрени от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата. След като се нанесе по вътрешността на бутилката, онова, което се намира в нея, независимо дали е кетчуп, майонеза или друг сос, излиза навън без усилия и почти без остатък.
Смит и екипът му печелят второ място в състезанието по предприемачество на Масачузетския технологичен институт с награда от 100 000 долара. Учените обаче ще спечелят много повече от откритието си, ако успеят да го продадат на компаниите производители на сосове – пазар, който по думите на Смит е на стойност 17 млрд. долара.