Колкото повече знаем за безкрайното пространство, което ни заобикаля, толкова повече се увеличават и страховете ни, че можем да бъдем изтрити от лицето на Земята от едно случайно преминаващо парче скала. Има милиарди такива астероиди, които се движат в Космоса, и всъщност е въпрос само на късмет, че нашата планета скоро не е била удряна от голямо космическо тяло. Учените отдавна обмислят различни сценарии за отклоняване или унищожаване на такива потенциално опасни астероиди. Повечето от решенията предвиждат разрушаването на насочилото се към планетата ни космическо тяло, но подобен подход може да предизвика нови проблеми. Ако решим да унищожим опасния астероид с ядрен взрив например, отломките биха могли да се насочат право към Земята.
Затова учените работят и върху други начини за избягване на потенциалната заплаха, като отклонят опасния астероид, вместо да го унищожават. Най-простият сценарий предвижда да се изпрати космически апарат на астероида, който с мощността на двигателя си да отклони скалата от опасната й траектория. Това обаче е изключително скъпо начинание и има голям шанс да се окаже неуспешно.
Алисън Гибингс и Масимилиано Василе от британския университет „Страчклайд“ имат различна идея. Двамата астроинженери наскоро предложиха план, който предвижда бомбардиране на опасния астероид с дъжд от миниатюрни космически апарати с общо тегло 500 килограма, движещи се със скорост от 35 000 километра в секунда, съобщава „Ню сайънтист“. Въпреки че са малки колкото нокът, тези прости, захранвани със слънчева енергия апарати, могат да предоставят мощността, необходима да се отклони скала с диаметър 250 метра от потенциален сблъсък със Земята. Освен това, тъй като голям брой апарати ще се движат към една и съща цел, вероятността от неуспех на мисията намалява значително, а астероидът, вместо да бъде раздробен на опасни отломки, ще бъде просто „побутнат“ встрани от апокалиптичната си дестинация.
Този план обаче също има един недостатък. Според изчисленията на астрономите, такъв сценарий ще е ефикасен само ако застрашаващият ни астероид бъде идентифициран достатъчно рано. Дъждът от „камъчета“ трябва да удари небесното тяло осем години преди предвидения сблъсък с нашата планета.