Повечето галактики, включително и Млечният път, имат в центъра си свръхмасивна черна дупка с маса колкото милиарди слънца. Как обаче черните дупки успяват да станат толкова огромни?
Според някои теории черните дупки са масивни от самото си формиране, а според други те се разширяват с времето, като се сливат с други черни дупки, или като поглъщат огромни количества газове. Ново изследване на астрономите от университета в Юта и центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“ показва, че свръхмасивните черни дупки растат, като разкъсват бинарни звездни системи и изяждат по една от звездите в тях. „Черните дупки са много ефикасни машини за унищожение. Те могат да удвоят масата си за по-малко от милиард години. Това може и да изглежда дълго време от наша гледна точка, но в историята на галактиката е кратък период“, обясняват Скот Кениън и Бенджамин Брумли. Тяхното изследване се опира на откритието от 2005 г. на астрономи от „Харвард-Смитсониън“ на хиперскоростните звезди, изхвърлени от галактическия център заради гравитационните сили, които се движат достатъчно бързо, за да напуснат границите на галактиката. Тези хиперскоростни звезди първоначално са били част от бинарна звездна система, която се е доближила твърде много до черната дупка в центъра на Млечния път. Приливните сили улавят едната звезда и изхвърлят другата. Звездата, която остава в орбита около черната дупка, по-късно се превръща в храна за галактическия звяр.
“Събрахме данните за наблюдаваните хиперскоростни звезди и други доказателства и установихме, че честотата на сблъсъците между бинарни звезди и свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път означава, че по-голяма част от масата й се дължи на тях. Нашите изчисления показват, че и свръхмасивни черни дупки в други галактики могат да нараснат до милиарди слънчеви маси по този начин“, обясни Брумли.
Близо половината от всички звезди са в двойни системи, така че те са достатъчно често срещани в Млечния път и в други галактики.
Учените анализират и всяка стъпка в процеса на изяждането на бинарните звезди и определят условията, при които техният модел може да съвпадне с наблюденията. Симулациите точно предсказват темпа, с който се появяват хиперскоростните звезди – една на всеки 1000 до 100 000 години. Това означава, че изядените звезди са увеличили масата на свръхмасивната черна дупка в Млечния път от два до четири пъти масата си през последните 5-10 млрд. години.