Вредното влияние на парниковите газове върху океаните ще струва близо 2 трилиона долара годишно до 2100 г., съобщи АФП, позовавайки се на шведско проучване. Изчисленията на Стокхолмския институт за изследване на околната среда се базират на предположението, че нивата на въглеродните емисии, отговорни за климатичните промени, ще продължат да се покачват. Затоплянето на моретата ще доведе до повишаването на киселинността и загуба на кислород, което ще се отрази зле на риболова и кораловите рифове. Повишеното морско равнище и бурите ще доведат до по-голям риск от наводнения, особено в крайбрежните региони на Африка и Азия. Според доклада до края на века глобалните температури ще се повишат с 4 градуса по Целзий. Това според оценките на специалистите ще струва 428 млрд. долара годишно до 2050 г., което е 0,25% от глобалния вътрешен продукт. До 2100 г. ежегодните щети от климатичните промени ще струват 1,98 трилиона долара, или 0,37% от глобалния вътрешен продукт.
В тези изчисления не са включени щетите, които ще бъдат нанесени на малките островни държави от покачването на морското равнище, нито въздействието на затоплянето върху основни процеси в океаните, като кръговрата на хранителните вещества, което е от основно значение за поддържането на морския живот.
Данните от сателита на НАСА GRACE, който измерва гравитацията, показват, че глобалните температури са се повишили с 0,75 градуса от 1900 г. насам, съобщи „Дейли мейл“. Според тези данни 2010 и 2005 г. са били най-топлите в историята – малко по-топли от 1998 г., която доскоро се смяташе за рекордьор. Учените, които анализират данните от сателита, са стигнали до извода, че топенето на ледовете оказва деформиращ ефект върху земната гравитация. Данните на НАСА показват, че гравитационната карта се е изменила значително от 1995 г. насам заради глобалното затопляне.