Исландия планира да замени комините си с шахти, с помощта на които завинаги да реши въпроса с въглеродните емисии, съобщи „Сайънтифик америкън“.
Пилотната програма CarbFix предвижда въглеродният диоксид, произвеждан от исландската електроцентрала “Хелишейди“ - най-голямото геотермално съоръжение в страната и второто в света – да бъде изпомпван под земята, където парниковият газ ще се превръща в скали. 300-мегаватовата централа произвежда пара, която представлява близо 99,5% от емисиите на съоръжението. Останалата част е въглероден диоксид и малки количества водороден сулфид, аргон и метан.
CarbFix е първата система в света, която инжектира въглеродния диоксид в базалт – вид вулканична скала. Според експертите способностите на тези скали да съхраняват CO2 са огромни. Освобождаваният от централата въглероден диоксид първо се отделя от парата, след което се разтваря във вода, където се образува въглеродна киселина. Полученият разтвор се изпомпва на 500 метра под земната повърхност в базалтови образувания, където киселината извлича елементи като калций и магнезий от скалите. С времето тези елементи се рекомбинират и образуват минерали като варовик.
Исландия е идеално място за тестване на този метод, тъй като 90% от подземните скали са базалт. Освен това страната произвежда голяма част от електричеството си от геотермални източници.
Пред проекта CarbFix обаче има и няколко предизвикателства. За момента инжектираният под земята въглероден диоксид идва от намиращ се наблизо геотермален кладенец, а не от електроцентралата. Въпреки че проектът стартира още през 2007 г., инжектирането на въглероден диоксид от централата ще започне чак през април тази година. Оказва се, че изолирането на въглеродния диоксид от емисиите на централата е много по-сложно, отколкото експертите са предполагали. Особено сериозни проблеми създава водородният сулфид, който предизвиква корозия на апаратурата и образува съединения, които затрудняват обработващите съоръжения. Освен това предстои да се разработят нови инструменти за наблюдение на формирането на скалите под земята. Въпросът с транспортирането на въглеродния диоксид от източниците до шахтата за инжектиране също не е изцяло разрешен.
Целият процес изисква и доста ресурси като големи количества вода и електроенергия, а пълното трансформиране на въглеродния диоксид в скали отнема между няколко месеца и няколко години.
Въпреки това учените са убедени, че идеята има огромен потенциал. Базалтовите образувания се срещат в много части на света, а методът позволява да се съхраняват милиарди тонове въглероден диоксид. За разлика от другите технологии за съхранение на парниковите емисии, при този газовете могат да се превръщат в скали на сравнително малка дълбочина, а рискът от течове е минимален. С подобряването на технологията и понижаването на разходите складирането на въглеродния диоксид в базалта може да се превърне в основна стратегия за контролиране на парниковите емисии.