Растения покълнаха от плацентна тъкан на плод, заровен от катерици преди цели 30 000 години в замръзнала почва край река Колима в североизточната част на Сибир, съобщава Би Би Си. Безпрецедентният експеримент, при който приличащите на цветя растения били върнати към живота, е извършен от руски изследователски екип от Института по клетъчна биофизика. Неговият ръководител - професор Давид Гиличински, почина само няколко дни преди публикуването на разработката.
Отгледаните растения са от рода плюскавиче и са от най-стария материал, съхраняван някога. Предишният "рекорд" принадлежеше на палмови семена отпреди 2000 години, запазени в Израел.
Според учените откритата в катеричи хралупи плацентна тъкан е с високо съдържание на захароза, която всъщност ги е запазила живи толкова много години. Захарите са консерванти и се използват дори за съхранение на ваксини извън хладилници в Африка.
Растения от вида плюскавиче все още виреят в сибирската тундра. Те не се различават почти по нищо от предшествениците си, освен по формата на венчелистчетата. Причините за невероятната прилика все още са неизвестни. Специалистите обаче са категорични, че труд като този на учените от Института по клетъчна биофизика може да подпомогне бъдещите изследвания на еволюцията и да хвърли светлина върху климатичните условия през изминалите хилядолетия.
Същият метод може да се приложи и при отглеждането на растения, които са изчезнали по-наскоро, казва британският учен Робин Пробърт. Материал от тях вероятно е запазен в хралупите на бозайници в Арктика.