Заедно с друг огромен радиотелескоп – VLA (Very Large Array), който представлява мрежа от 27 антени в Ню Мексико, ALMA ще хвърли светлина върху това, как са се образували планетите от праха и газовете около младите звезди. Учените, работещи с ALMA, описват телескопа като „най-големия скок в технологиите след Галилео“.
“Тези нови „очи“ ще ни позволят да изследваме в безпрецедентни мащаби движението на газовете и праха в дисковете около младите звезди и да тестваме съществуващите теории за образуването на планетите“, обясни Дейвид Уилнър от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
Новите телескопи ще уловят първите етапи от формирането на планетите – разширяването на прашните частици в дисковете, и ще покажат гравитационните взаимодействия между дисковете и новите планети в тях.
“Мощностите на ALMA и разширеният VLA ще ни позволят и да проучим много по-голям брой – вероятно хиляди, млади звезди и слънчеви системи, отколкото можехме да изследваме преди. Така ще можем да разберем процесите, довели до огромното разнообразие, което наблюдаваме в планетните системи“, каза още Уилнър.
Наблюденията на ALMA върху диск около млада звезда на около 170 светлинни години от Земята обещават да хвърлят повече светлина върху един много по-близък до нас въпрос – произхода на земните океани. Учените предполагат, че част от водата на нашата планета е дошла от комети, но не са сигурни точно колко от нея е с извънземен произход. Ключовото доказателство на тази теория е фактът, че морската вода съдържа висок процент деутерий – форма на водород, която се среща в междузвездните газове.
“С допълнителните изследвания ще можем по-точно да измерим какъв процент от земната вода е дошла от комети“, убеден е Уилнър.
Двата телескопа се очаква да помогнат и в изследването на галактическата еволюция и формирането на звездите в ранните етапи от живота на Вселената. „VLA и ALMA са идеалната възможност за разкриване на важни нови факти за много отдалечени галактики, които виждаме такива, каквито са били, когато Вселената е била на частица от сегашната си възраст“, обясни Картик Шет от Националната радиоастрономическа обсерватория. По думите му двата телескопа ще разкрият подробности за галактиките от тази много ранна епоха, което ще помогне на учените да разберат как подобни галактики са еволюирали в тези, които познаваме днес. И двата инструмента вече са събрали вълнуващи данни за галактики, разположени на 12 млрд. години от нас.
ALMA в цифри
- 1,3 млрд. долара струва най-скъпият телескоп в света.
- Антените на ALMA ще бъдат разположени на 5000 метра надморска височина в пустинята Атакама.
- Всяка от антените, които ще позволят на астрономите да надникнат в най-тъмните и студени кътчета на Вселената, е висока 12 метра.
- 19 от антените на ALMA вече са инсталирани.
- До 2013 г. всички 66 антени ще бъдат разположени на площ от 260 кв. км.
- На 2900 метра надморска височина ще бъде изградена базата, откъдето ще се извършват рутинните операции в обсерваторията.
