Институтът по еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг е разчел окончателно генома на Денисовия човек, представител на група изчезнали хора от Азия, родственици на неандерталците, предаде “Сайънс дейли”. През 2010 г. Сванте Паабо и колегите му са представили първична версия на генома от малко парче човешки пръст, открит в Денисовата пещера в Южен Сибир. ДНК-то е показало, че този индивид е бил част от изчезнала група хора, станали известни като Денисови човеци. Заедно с неандерталците, те са най-близките изчезнали “роднини” на днешните хора. Екипът в Лайпциг вече е разработил прецизни нови техники, които са им позволили да разчетат всяка позиция в Денисовия геном над 30 пъти, като са използвали ДНК-то, извлечено от по-малко от 10 милиграма кост от пръст. В първичната версия всяка позиция беше разчетена средно два пъти. Това беше достатъчно, за да се установи връзката му с неандерталците и днешните хора, но не и да се изучи еволюцията на отделни части от генома. Новата версия на генома позволява да се отчетат дори малки различия между копията на гените, наследени от бащата и майката на индивида. Цялата последователност на Денисовия геном е достъпна вече в интернет. “Покриваме всички неповтарящи се ДНК поредици в Денисовия геном толкова много пъти, че има по-малко грешки от геномите на днешни хора, разчетени до момента”, казва Сванте Паабо. Разчетеният геном е важна стъпка напред в изследването на изчезналите хора. Учените се надяват, че ще могат да използват новите данни, за да открият генетичните промени, които са открили пътя за създаването на съвременната човешка култура и технология и са позволили на хората да напуснат Африка и да се разпръснат по цял свят преди около 100 хиляди години. Геномът може да разкрие и нови аспекти от историята на неандерталците и Денисовите хора. Изследването ще бъде представено по-късно тази година. Проектът е финансиран от обществото “Макс Планк” и е част от близо 30-годишните усилия на групата на д-р Паабо за изследване на древното ДНК. Костта от пръст е открита през 2008 г. от професор Михаил Шунков от РАН по време на разкопки в Денисовата пещера. Уникалният археологичен комплекс съдържа няколко културни слоя, които доказват, че обитаването му от хора е започнало преди около 280 хиляди години. Костта, позволила разчитането на генома, е от слой на възраст между 50 и 30 хиляди години.