Апаратът на НАСА IBEX (Interstellar Boundary Explorer) намери неутрални „извънземни“ частици, навлизащи в Слънчевата система от междузвездното пространство, съобщи „Дейли мейл“.
Откритието на IBEX дава най-ясната представа до момента за това, какво има отвъд границите на нашата Слънчева система. Учените са уверени, че новите изследвания ще хвърлят светлина върху въпроси за това, как се е образувала тя, за силите, които физически са я формирали, и за историята на други звезди в Млечния път. Апаратът Ulysses на Американската космическа агенция засече междузвезден неутрален хелий преди повече от десетилетие. Сега обаче обикалящият около Земята IBEX е наблюдавал три други вида атоми, включително водород, кислород и неон – материалите, от които се образуват планетите, звездите и дори човешките същества. Тези междузвездни атоми са страничните продукти от по-стари звезди, които се разнасят от така наречения междузвезден вятър. Учените са открили 74 атома кислород на всеки 20 неонови атома в междузвездния вятър. В Слънчевата система има 111 кислородни атома на всеки 20 неонови атома. Водородът и хелият са се образували при Големия взрив, а по-тежки елементи като кислород и неон могат да се разпространяват в галактиката единствено при експлозиите на свръхнови, припомня изданието. Затова с новото изследване учените биха могли да разберат как нашата галактика е еволюирала с времето.
Образите, изпратени от IBEX, дават на учените много информация за нашето галактическо съседство, но и повдигат много въпроси. „Нашата Слънчева система е различна от пространството извън нея, което предполага две възможности. Или Слънчевата система е еволюирала в отделна, по-богата на кислород част от нашата галактика в сравнение с тази, в която сега се намираме, или огромно количество жизненоважен кислород е блокиран в междузвездните прашни и ледени частици, поради което не може да се движи в пространството“, обясни Дейвид МакКомас от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио.
Изстреляната през октомври 2008 г. сонда IBEX се движи по силно издължена елиптична орбита около Земята, като в най-далечната си позиция е на 300 000 км от нашата планета. Тя изследва района, в който слънчевият вятър се сблъсква с веществото в междузвездното пространство. Слънчевият вятър представлява поток от йонизирани частици, които се движат със скорост от няколкостотин километра в секунда. Границата, в която се срещат междузвездното вещество и слънчевият вятър, се нарича хелиопауза. Именно тя защитава Слънчевата система от космическата радиация.

---

Слънчевата система се движи все по-бавно

---

Скоростта на движение на Слънчевата система в междузвездното пространство намалява. До този извод стигна международна група от учени, цитирани от Нюзру. Данните, с помощта на които учените са направили това откритие, са били получени от IBEX. Измерванията на сондата показват, че през 2009-2010 г. скоростта на Слънчевата система в междузвездната среда е била 22,8 км в секунда. Аналогични измервания на Ulysses, направени през 1993 г., показват значително по-висока скорост – 26,3 км в секунда. Учените все още не знаят на какво се дължи това забавяне, но не изключват разликата в скоростта да се дължи на това, че Слънчевата система се е оказала в район на галактиката, в който междузвездната среда се различава от тази в района, в който тя се е намирала преди 19 години. Изследователите се надяват да получат отговор на въпросите, свързани с данните на IBEX, с помощта на апаратите Voyager-1 и Voyager-2, които са в Космоса от 1977 г. Първият от тях достигна през декември до последната граница на Слънчевата система – така наречения регион на стагнация. Неговите размери остават загадка и затова учените не могат да кажат кога точно апаратът ще се окаже в междузвездното пространство.