Учените направиха нова важна стъпка към създаването на изкуствени форми на живот, съобщи „Физорг“. С помощта на необикновена химична реакция те са успели да създадат самосглобяващи се клетъчни мембрани – структурните обвивки, в чиито рамки се извършват реакциите, необходими за поддържането на живота.
Това откритие може да доведе до разработването на изцяло синтетичен жив организъм, след като преди близо две години световноизвестният биолог Крейг Вентър и екипът му създадоха синтетична ДНК, която беше поставена в приемна бактериална клетка. За да се създаде изцяло синтетичен жив организъм, ще трябва да се комбинират двете открития – синтетичният геном и изкуствената триизмерна структура, в който той да бъде поставен.
Изследването е проведено от асистент-професора Неал Девараж от Калифорнийския университет в Сан Диего и Итай Будин от „Харвард“. „Една от дългосрочните ни много амбициозни цели е да създадем изкуствена клетка – жив организъм от неживи молекули, които никога не са имали досег с жив организъм. Предполагаме, че това се е случвало вече на даден етап в миналото. В противен случай животът не би могъл да съществува“, обясни Девараж. Учените се надяват, че ако успеят да сглобят основните компоненти на земния живот, без да използват биологичните им предшественици, ще хвърлят светлина върху произхода на живота.
„Ние не разбираме тази действително фундаментална стъпка в нашата еволюция – как неживата материя се е превърнала в жива материя. Така че това е отлична възможност да се опитаме да разберем какви познания ни липсват за този преход“, обясни още Девараж.
Молекулите, които изграждат клетъчните мембрани, имат хидрофилни глави и хидрофобни опашки. Затова във водата те образуват двоен пласт с опашките навътре и главите навън – бариера, която изолира съдържанието на клетката. Девараж и Будин създали подобни молекули с необичайна реакция, която съединила две липидни вериги. За същата цел природата използва комплексни ензими, които са вградени в мембраните, поради което е трудно да се установи как са се образували първите мембрани. „В нашата система ние използваме примитивен катализатор – много прост метален йон. Самата реакция е изцяло изкуствена – тя няма биологичен еквивалент. По този начин ние създаваме изцяло нови клетъчни мембрани“, разказва Девараж.