Американска биотехнологична компания представи нов автоматизиран настолен апарат, който може да разкодира целия човешки геном за един ден и само за 1000 долара, съобщи „Индипендънт“.
Представеният на изложението за потребителски технологии в Лас Вегас апарат Ion Proton sequencer на Life Technologies Corporation използва микрочипове, подобни на тези, срещани в цифровите фотоапарати.
Падането на цената на разшифроването на човешкия геном под 1000 долара отдавна се смята за важна стъпка в развитието на персонализираната медицина. С помощта на Ion Proton sequencer изследователски институти и клиники ще могат да секвенират големи части от генома бързо и на достъпна цена. Три големи американски изследователски института – Медицинският колеж „Бейлър“, Училището по медицина към университета „Йейл“ и институтът „Броуд“ в Масачузетс – вече са дали своите поръчки за апарата. Устройството ще им струва около 150 000 долара.
“Разкодирането на генома за 1000 долара изглеждаше невъзможно само преди няколко години. Идеята дори не се обсъждаше, а сега тя ще промени изцяло клиничното приложение на секвенирането“, каза Ричард Гибс, директор на Центъра за дешифриране на човешкия геном в „Бейлър“.
Първата група от микрочипове за машината отговаря за секвенирането на екзоните – участъците от човешката ДНК, които отговарят за кодирането на функционални протеини. Компанията планира да пусне чип от второ поколение в края на 2012 г., което ще може да разшифрова всички 3 милиарда базови двойки в човешката ДНК.
Наличието на достъпна и бърза технология за разчитане на ДНК ще окаже голямо влияние върху здравеопазването. Тя ще позволи бърза диагноза на генетични маркери на заболявания като рак на гърдата и на простатата, Алцхаймер и муковисцидоза. Такава апаратура може дори да помогне на лекарите да предписват най-подходящите за пациента лекарства, като с помощта на генетичните маркери те ще определят кои пациенти ще приемат определени лекарства по-добре и кои ще са по-податливи на странични ефекти.
Експертите обаче предупреждават, че големи части от информацията в генома могат да се окажат трудни за разчитане, преди да разполагаме с достатъчно знания за връзката между генетиката и заболяванията. Все по-достъпното секвениране на генома повдига и въпроси от етичен характер.
“Трябва да сме внимателни с такава информация. Трябва да решим дали е редно да казваме например на родителите на новородените какъв е техният apoE статус (смятан за рисков ген за Алцхаймер)“, смята Ричард Лифтън, шеф на отдела по генетика в „Йейл“.