В съвременния свят обикновеният интернет потребител трудно успява да опази сигурността на компютъра си. Дали обаче бихме били по внимателни, ако в бъдеще хакването на мозъка стане точно толкова лесно, колкото заразяването на една машина с компютърен вирус?
Човешкото познание за ДНК нанотехнологиите и биомолекулярните технологии се разраства всяка година. Скоро защитата на мозъка от пробиви в сигурността може да се превърне в основен приоритет. Синтетичната биология тепърва прохожда, но много хора се опасяват, че играта с генома може да излезе извън контрол и да даде началото на нова ера на биотероризъм и биохакерство.
Съществуващите в природата вируси и бактерии не само разболяват хората. Те контролират и поведението на своите домакини, въпреки че не го правят злонамерено. Последствията от въздействието на изкуствено създаден вирус обаче могат да се окажат много по-сериозни от обикновено главоболие или висока температура. „Синтетичната биология ще доведе до нови форми на биотероризъм. Биопрестъпленията днес са сравними с компютърната престъпност в началото на 80-те“, смята експертът по сигурността Марк Гудман, цитиран от „Дейли мейл“
Вирусите и бактериите манипулират веществата в човешкото тяло и ако бъдат програмирани да изпращат определени агенти към мозъка, биохакерът ще може в крайна сметка да контролира поведението на жертвата си. Така един истински вирус, инжектиран в организма под прикритието на ваксина например, може да се използва за контролиране на поведението. Въпреки че световноизвестният генетик Крейг Вентър вече създаде „изкуствен живот“ за първи път миналата година, засега индустрията на синтетичната биология е още в начален етап от развитието си. До момента учените са овладели само някои основни задачи, като разкодиране, изрязване и замяна на части от ДНК, както и сравнително успешните опити за клониране. През 80-те години на миналия век обаче компютърните технологии бяха на същото ниво. Тогава никой не е предполагал, че 20 години по-късно някой би могъл да има по-голяма власт над компютъра, и не само на неговия личен компютър, отколкото най-добрите програмисти.
Клетките всъщност са живи компютри, а ДНК е програмен език, който може да се използва за упражняване на контрол върху живите организми, смята Андрю Хесел от университета „Сингюларити“ в изследователската база на НАСА.
“Синтетичната биология се разраства бързо. Тя ще се развие по-бързо от компютърните технологии“, смята Хесел. Той е убеден, че скоро ще се стигне до създаването на синтетичен геном. „Това ще направи клонирането да изглежда органично, а човешкото възпроизвеждане – отживелица“, твърди Хесел.
Програмирането на ДНК обаче за момента остава в областта на хипотезите. За момента няма среда на развитие или някакви рамки, в които може да се манипулират клетките. Точно както при компютърното програмиране, са необходими набор от основни инструкции и кодове, за да може програмистът да извършва някакви по-сложни задачи.