Австралийски учени, симулирали условията на Марс, за да определят каква част от Червената планета е потенциално обитаема, смятат, че големи региони от нея могат да поддържат земни форми на живот, съобщи „Дейли телеграф“.
Екипът на Чарли Лайнуивър от Австралийския национален университет сравнил модели на температурата и налягането на Земята с тези на Марс, за да установят дали е възможно планетата да се окаже годна за живот за организми като тези на Земята. Докато едва 1% от обема на Земята – от ядрото до горната част на атмосферата, е населен с форми на живот, според модела на Лайнуивър 3% от Марс са потенциално обитаеми, въпреки че по-голяма част от тях са под повърхността на планетата.
Според учените досегашните изследвания са подхождали откъслечно към определени части от Марс, докато сегашното проучване обхваща цялата планета, използвайки данни, събирани в продължение на десетилетия.
Ниското налягане на Марс означава, че водата не може да съществува в течно състояние и ще се изпарява на повърхността, но според екипа на Лайнуивър под повърхността тежестта на почвата ще гарантира допълнителното налягане, което е необходимо, за да остане водата в течно състояние. Освен това на определена дълбочина ще е достатъчно топло, за да оцелеят бактерии и други микроорганизми.
В същото време марсоходът на НАСА „Опортюнити“ откри гипс – най-неоспоримото доказателство до момента за наличието на вода на Червената планета в миналото, съобщи „Дейли мейл“. Учените от американската космическа агенция очакват с нетърпение резултатите от мисията на роувъра още от момента, в който „Опортюнити“ достигна огромния кратер „Индевър“, в който има много по-стари скали, отколкото във всички други кратери, посещавани от марсохода по време на седемгодишната му мисия на Червената планета. Досега има няколко доказателства за това, че Марс невинаги е бил студената и суха планета, която е днес, но откритието на гипсовата жилка по ръба на кратера с диаметър 154 метра безспорно означава, че на Червената планета е имало вода. „Имаме разлом, през който е текла вода, а гипсът се е отлагал от водата“, обясни Стив Скуайърс от Университета „Корнел“, който води изследванията на НАСА, свързани с марсоходите „Спирит“ и „Опортюнити“.